Съвременна Турция е плод на реформите на Кемал Ататюрк, който прекрои всичко, което бе останало от Османската империя, и се опита да им придаде вид на европейски драперии.
Той раздели религията от държавата, национализира икономиката, премина към латиница, изравни правата на мъжете и жените, забрани да се носят фесове — всичко това Турция го дължи на Кемал Ататюрк. Заедно с реформите укрепна турският нов граждански национализъм, който изтласка романтичният пантюркизъм. Но в момента двете парадигми заедно с реанимирания от «Султан Ердоган» неоосманизъм са трите основни стълба, върху които стъпва външната политика на съвременна Турция.
Именно турският национализъм, който по същество си е маскиран пантюркизъм, се превърна в този спасителния пояс, който позволи на Ердоган да се задържи на власт преди четири години, по време на протестите на площад Таксим.
Тогава първоначално турските националисти от Партията на националното движение, заедно с кюрдите, левите и либералите бяха рамо до рамо срещу настоящия турски президент, но едно невнимателно движение от страна на радикалните привърженици на кюрдската независимост стана причина за излизането им от протеста.
Превръщайки се в мощна опозиция в парламента (80 депутатски места от общо 550 — трето място), националистите начело с Девлет Бахчели оказаха огромна подкрепа на Ердоган точно тогава, когато започнаха да се проясняват контурите на бъдещия сблъсък между Турция и Русия.
След като турските ВВС свалиха руския самолет, Бахчели каза:
«Геноцидът над туркоманите в Сирия под предлог, че се води борба с тероризма не е приемлив. Турската нация ще каже думата си по този въпрос».
Апропо, отговорността да убийството на Олег Пешков, руският пилот на Су-24, който успа да са катапултира, бе взета от членове на «Сивите вълци» — младежката организация на същия този Бахчели.
Само бегло припомням, че «Сивите вълци» — е същата тази организация, чийто член беше Мехмет Али Агджа. През 1981 година той извърши покушение над Римския Папа Йоан Павел II. «Сивите вълци» участваха и във войната в Чечня на страната на Дудаев, именно техният символ — лежащият вълк бе метнат върху знамето на привържениците на Ичкерия.
Т.е. привързаността към турския национализъм не пречи на радикалите да си сътрудничат с ислямистите — в името на «националните интереси», в името на подкрепата на братята-турци зад граница и създаването на Великия Туран.
Великият Туран е основната концепция в идеологията на партюркизма. Според турските националисти, точно Турция, като първостепенна тюркска държава, трябва да поведе след себе си другите родствени страни за създаването на новия световен ред. Така коварно се премята един на пръв поглед невидим, но напълно реален мост между уж светските ценности към въоръжените терористи в геополитическия театър.
А където се забърка геополитиката — там има мнооого пари.
И съвсем не е важно къде точно се върти геополитическият театър — в Сирия, в Крим, Татарстан или България…
Всички привържениците на Тюркския свят, оглавявани от Анкара, трябва да се притекат на помощ — такъв е негласният призив на Ердоган и неговите привърженици.
Мечтата за Великия Туран се гради на базата на емоциите.
Моля това горното да се има предвид от господата от ДАНС. Привет, радвам се, че се просвещавате чрез тези скромни, но правилни умозаключения.
Да, не всички в Турция и извън нея подкрепят Ероган, но влиянието му сега е толкова огромно, както никога до сега. Точно заради мечтата за Великия Туран.
Още през 2005 година, оглавявайки правителството, Ердоган вкара член 301-и от Наказателния кодекс на Турция, който предполага наказание за оскърбление на страната, турската нация или турските правителствени институции.
Болшинството хора в Турция считат, че Ердоган не го обичат само западните «наемници», т.е. продажници — такъв е общият информационен фон, разпрострял се като невидима, но коварно-отровна мрежа над страната.
«Третият път» — така характеризират своята идеология турските националисти. Точно по този път е готов да върви и Ердоган.
В името на Турската република, Високата Порта и Великия Туран.
Дали ще се пръкне Великият Туран или всичко ще замине в …блатото, а после ще бъде затрупано с тонове пръст и камъни отгоре, на този етап никой все още не може да каже.
Историята ще покаже.
А историята често се твори НЕ само от Великите сили.
Когато се намесят народните маси, Великите сили се превръщат в жалки…и сополиви наблюдатели на историческите събития.