„Демократизацията не е в американския дневен ред в Близкия Изток. Причината? Защото Вашингтон смята, че е по-ефективно да подкрепя редица диктатори в целия арабски свят, стига те да отговарят на нуждите на външната политика на САЩ”.
Греъм Е. Фулър (Graham E. Fuller) заместник председател на Националния разузнавателен съвет и служител на ЦРУ.
Това очертава основния политически императив на американските правителства, а именно да не бъдат допускани до властта местни национални сили, които биха могли да използват собствените си ресурси по начин, който противоречи на американските интереси. Основният страх на САЩ е, че такива национални елементи, които не са под тяхно влияние и контрол, могат да имат съществено влияние върху регионите, произвеждащи петрол на Арабския полуостров.
Обратно на това, Съединените щати поддържат тесни съюзнически отношения с управляващия елит на Саудитска Арабия, макар той да налага драстични ограничения върху политическите свободи и правата на населението и особено на жените, друговерците и дори на изповядващите други течения в исляма.
Индексът на неравенство между половете (ИНП) на ПРООН от 2012 г. нарежда Саудитска Арабия на 145-то място от общо 148 държави, което я прави една от държавите с най-голямо неравенство по света.
Кралство Саудитска Арабия е единствената държава в света, в която на жените не им е позволено да управляват превозни средства. Докладът на Световната банка, озаглавен „Жените, бизнесът и правото през 2014 г.: премахване на препятствията пред засилване на равенството между мъжете и жените“, поставя Саудитска Арабия на първо място в списъка на държавите, чието законодателство ограничава икономическия потенциал на жените.
В Саудитска Арабия се изпълнява смъртно наказание (в това число и публични екзекуции) за широк спектър от престъпления (като например за изнасилване, въоръжен грабеж, употреба на наркотици, лъжепророкуване, апостазия, прелюбодейство и магьосничество), включително на малолетни или непълнолетни лица и чуждестранни граждани.
Там се извършват екзекуции с камъни на жени, което противоречи на стандартите, установени от Комисията на ООН за положението на жените, която осъди тези действия като варварска форма на мъчение.
Саудитска Арабия играе водеща роля за разпространението и насърчаването в световен мащаб на особено строгото салафистко/уахабитско тълкуване на исляма, което вдъхновява терористични организации като Ал Кайда и представлява заплаха за глобалната сигурност.
Дейността на организациите за защита на правата на човека в Кралство Саудитска Арабия са строго ограничени, за което свидетелства отказът на органите да регистрират Центъра за правата на човека „Адала“ или Съюза за правата на човека.
Кралство Саудитска Арабия продължава да извършва широко разпространени нарушения на основните права на човека, въпреки множеството препоръки от страна на ООН, които препоръки включват реформа на неговата наказателноправна система, която нарушава най-основните международни стандарти; задържаните лица редовно се изправят пред систематични нарушения на справедлив процес, тъй като няма писмен наказателен кодекс, в който ясно да се определя какво представлява престъпно деяние, и съдиите са свободни да се произнасят според тълкуванията си на Ислямското право и традициите на Пророка.
Особена загриженост предизвиква фактът, че нарушенията на правата на човека, като например произволните арести и задържания, изтезанията, забраните за пътуване, съдебният тормоз и несправедливите процеси, продължават да бъдат широко разпространени, а предполагаемите мерки за борба с тероризма се използват все повече като инструмент да се задържат защитници на правата на човека; според сведения безнаказаността за нарушения на правата на човека се увеличава.
Кралство Саудитска Арабия няма независим печат и независими меди, няма свобода на изразяване на мнение, няма свобода на сдруженията и на мирните събрания за жители на страната
Ето с тази страна, символ на мракобесието, ретроградността и тиранията, си съюзничат Съединените щати, предоставят й най-модерно оръжие и военни специалисти, извършват съвместни бойни операции и определят глобалната политика.
В същото време американците претендират, че със свалянето на държавни глави като Муамар Кадафи, Садам Хюсеин и Башар ал-Асад, чиито управления, при всичките им недостатъци, грешки и престъпления, бяха далеч по-светски и по-толерантни към своето население, преследват демократизация на съответните народи. Фалшът и лицемерието тук са очевидни, защото, ако демократичните пориви на Вашингтон бяха искрени, те трябваше да започнат демократизацията първо със Саудитска Арабия или най-малкото не биха влизали в явни съюзи и съучастие с тази тиранична диктатура, която олицетворява и въплъщава всичко най-антидемократично.
Което още един път доказва, че намеренията и дейността на Съединените щати в Близкия Изток (а и не само там) не са свързани с установяването на демокрация, а с чисто политически и икономически мотиви.