И «новият» ISDS механизъм дава безконтролни права на транснационалните корпорации. Те ще продължават да съдят държавите за пропуснати ползи и нереализирани печалби
Тази седмица в Брюксел се провежда поредният кръг преговори между ЕС и САЩ по скандалното Споразумение за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП). Рекламирано като договор, който ще облекчи бизнеса от двете страни на океана, ще отвори работни места и ще даде тласък на икономиките на Стария континент, то предизвика мощна гражданска вълна на недоволство в Европа. Заради тайнствеността на водените преговори. Заради изключително рестриктивния достъп до текстовете на договора. Заради съмнения, че се атакуват и унищожават достигнати социални и трудови придобивки, еконорми и обществени услуги. Българските управляващи побързаха да заявят подкрепата си за Споразумението макар нито да са виждали текстовете му, нито да са направили анализ на ефектите от евентуалното му приемане. Парламентът отказа да го включи като тема за обсъждане миналата година, понеже то още не било факт. Над 3 млн. европейски граждани, сред които и 34 088 българи, поискаха спиране на преговорите не само заради изброените съмнения, а и заради присъствието в Споразумението на клауза за уреждане на споровете между инвеститори и държави, известна като ISDS-механизъм. Точно той ще бъде предмет на дебат тази седмица.
Какво представлява механизмът за разрешаване на спорове между инвеститор и държава, известен като ISDS (Investor-State Dispute Settlement) и кое е онова, което го прави неприемлив?
По силата на ISDS чуждестранни компании могат да съдят държави в частни трибунали/съдилища ако преценят, че техните проекти, капитали, печалби са засегнати от промени в политиката. Исковете са в огромни размери и могат да достигнат милиарди евро. От механизма могат да се ползват само и единствено чуждите фирми. Местният бизнес, трябва да разчита на съществуващата съдебна система и да ползва нея когато е недоволен от политиките на правителството. Има случаи, в които местни компании се пререгистрират като чужди, за да прокарат исковете си през облекчения режим на ISDS механизма. В неговите съдилища арбитрите са малка група корпоративни адвокати, а не съдии с обществен авторитет, посочени в движение и имащи интерес да отсъдят в полза на бизнеса. Трибуналите заседават тайно, решението им е окончателно и не подлежи на обжалване. Големият порок на механизма е, че той заобикаля националните правораздавателни системи и националното право, издига транснационалния капитал до юридически статут на национална държава и позволява на чуждестранните инвеститори да прехвърлят инвестиционните си рискове върху данъкоплатците.
Заради огромния обществен натиск брюкселските чиновници се принудиха да преработят частта от ТТИП, уреждаща споровете “инвеститор-държава”. Новото им предложение, което ще се обсъжда цялата тази седмица се нарича Система за Инвестиционни Съдилища (ICS), която ще бъде двуинстанционна. Трибуналът на първа инстанция ще се състои от 15 съдии, които ще се избират с мандат от шест години от “комитет” от юристи. Съдиите трябва да са квалифицирани в страните им. Те следва да са демонстрирали компетентност в международното гражданско законодателство, международни инвестиционни и търговски закони, решаване на спорове, възникнали по силата на международни търговски и инвестиционни споразумения. Предварителното възнаграждение на съдиите е 2000 евро месечно. То може да бъде увеличавано с част от събираните такси и разходи за делата. Втората инстанция – апелативната, ще има шест съдии, чийто мандат също ще е от шест години. Техните предварителни хонорари ще са около 7000 евро.
В специално Становище на Европейската асоциация на съдиите по новите предложения се посочва, че условията за избор на съдии не покриват дори минималните стандарти за съдийска длъжност, изложени в европейската Магна Карта на съдиите. В нея се посочва, че независимостта на съдиите трябва да бъде служебна, функционална и финансова. Решенията за избиране и номиниране трябва да се базират на обективни критерии и да се вземат от органа, гарантиращ независимостта. Нито назначаването, нито мандатният срок, нито хонорарите покриват тези изисквания. Комитетът, който ще назначава съдиите, не е дефиниран. Не е възможно такъв комитет да има поглед върху юристите във всички държави, подписали договора, върху квалификацията им и доколко тя е подходяща за назначаването им в арбитража. От новите предложения не става ясно и кой ще представя подходящи кандидати пред комитета както и относно приложимата процедура. Следователно, този комитет може да бъде единствено последна защита от неподходящи назначения, но не и гаранция за независимостта на назначенията.
Почти 300 организации — национални, европейски и международни подписаха Становище до ЕК, в което изброяват резервите си към новия механизъм за уреждане на спорове между инвеститор-държава. Според тях и двете предложения:
* дават изключителни права на чуждестранните инвеститори, като по този начин дискриминират местния бизнес без да има каквото и да е доказателство, че това е от полза за широката общественост;
* могат да заставят правителствата да пренасочат милиарди от средствата на данъкоплатците за компенсиране на корпорациите заради провежданите от тях политики в обществен интерес в сфери като здравеопазването, околната среда, условията на труд, което създава опасност целите на обществените политики да бъдат компрометирани;
* не подлежат на демократични принципи и не се подчиняват на контрол;
* заобикалят юрисдикцията на Европейския съд и на съдилищата на държавите-членки;
* игнорират факта, че правните системи на ЕС и САЩ могат да се справят със спорове с чуждестранни инвеститори, базирайки се на закони, приложими абсолютно към всеки друг в обществото.
Новото предложение на ЕК не решава фундаменталните дефекти на механизма за уреждане на спорове между инвеститори и държава. Въвежданата Система за инвестиционни съдилища е същият арсеник, който ще продължава да трови обществата, опакован в пиар дантелите на Брюксел.