Петте гениални хода на Русия и СССР в световната история, 1 част

Москва през 1812 г.
Москва през 1812 г.

1812 година: отстъплението на руската армия от Москва

 

Трудното решение трябвало да бъде взето от М.И. Кутузов. Пред него била Москва — първопрестолната столица, градът с 1600 църкви, разкошни имения и дворци. В случай на изтегляне от Москва, всички несметни богатства на града, натрупани от цели поколения, щели да попаднат в ръцете на врага. А врагът бил зъл. Почти толкова, колкото фашистките агресори век по-късно.

 

Дори мисълта, че сърцето на държавата трябвало да бъде дадено за поругаване от екстремистите на бонапартовата държава, които по всяка вероятност щели да спретнат варварско клане, истинска етническа чистка, се струвала недопустима.

 

Но друг изход просто нямало.

 

Наполеон вероятно бил истински убеден, че руската армия предпочита да се бие до последния артилерийски снаряд за Москва. И наистина, руснаците били готови да са дадат живота си за столицата, но мъдрият Кутузов убедил съратниците си, че със загубата на Москва няма да бъде изгубена Русия.

 

На легендарното съвещание Кутузов се оказал в малцинство, макар вероятно да се надявал да подели отговорността си с други генерали. Но не всички били способни да запазят хладнокръвието, когато в ръцете им била съдбата на Русия, затова Кутузов, както и се полагало на истински велик пълководец, взел цялата отговорност върху себе си — армията се изтеглила, за да победи …малко по-късно окончателно.

 

Всички ужаси, които московчани трябвало да преживеят по време на окупацията, всичко, което било откраднато и унищожено като национално богатство от пришълците на наполеоновския «евросъюз» — всичко това било страшната отплата за спасяването на държавата.

 

Хиляди невинно убити от кръвожадните бонапартисти фактически били принесени в жертва на олтара на крайната победа.

Удивително е, че тези мъченици никой никога и до днес не ги натяква на съвестта на Кутузов, а за загиналите опълченци и подолски курсанти, оказали се на пътя на окупаторите вече от 20 век, все още натрапчиво натякват по отношение на Сталин.

 

А той приел не по-малко сложно решение. И не по-малко вярно решение — само че точно обратното, на всяка цена врагът да бъде спрян.

 

През 1941 г. Москва била не само огромен град и културен център на СССР, но и най-важният промишлен и транспортен възел, а най-главното, столица на държавата.

 

Тук хитрият кутузовски план вече съвсем не бил подходящ.

 

(следва 2 част, Бресткият договор с кайзерова Германия).