Взривове в центъра на столицата, нарушаване на държавните граници, откровено игнориране от съюзниците — Турция преживява «стратегически кошмар». А само преди четири години на всички ни се струваше, че тя трябва да получи най-голяма изгода от «арабската пролет»: тогава набиращата сила държава все още имаше шансове за стане регионален лидер.
Всички надежди се изпариха в резултат на промените в геополитическия ландшафт и хода на сирийската война, счита изданието. Но все по-отчайващото положение на Турция таи в себе си реална опасност.
Днес Москва — отдавнашният и най-близък съперник на Анкара — увеличава присъствието си около турските граници: от юг — в Сирия, от север — в Крим и Украйна, на изток — в Армения. В руската военна база, разположена само на 40 км от границата с Турция, скоро ще пристигнат допълнителни сили — изтребители и военни въртолети.
Ехото на сирийската война се чува в Анкара и Истанбул: неотдавна терористични актове посяха страх по улиците на градовете, плашейки за пореден път туристите. Крахът на мирните преговори с турските кюрди превърна юго-източната част на страната в хаос. А сирийските кюрди са обзети от идеята за собствена държава точно до турската граница. Икономиката на страната дава заден, съсипана от санкциите на Москва и оттеглянето на руските туристи от турските курорти.
След думите на Франсоа Оланд за «рисковете от война между Турция и Русия», опасенията за последващ конфликт се разпространиха и сред международната общност.
«Турция преживява многопластова катастрофа, — пояснява професорът по международни отношения от университета Ипек Гекхан Бачик. — В миналото тази страна нееднократно се е сблъсквала с проблеми, но отчитайки мащабите на настоящите събития, Турция няма сили, за да се справи с тях».
Сътресението в отношенията с «най-важния и близък съюзник» на Анкара САЩ превърна Турция в още по-уязвима, отбелязва изданието. Турският ултиматум — САЩ да направи избор: или турците, съюзник на НАТО, или кюрдските Отряди за народна самоотбрана, съюзници в борбата с терористите в Сирия — който избор Вашингтон решително отклони. В края на краищата Турция остана напълно сама, хваната в капана на заплетените си проблеми, възникнали отчасти и по нейна вина, резюмира Соли Озел от университета Кадир Хас в Истанбул.
«Турция дотолкова се отдалечи от всички, че не може вече да убеди никого да направи каквото и да е, — казва той. — Това е държава, чиято дума няма тежест. Тя хитрува, не говори открито. Тя не е способна да отстоява собствените си жизнени интереси, има противоречия с всички, включително и със своите съюзници…».
Понастоящем Турция най-много страда от променливата ситуация на бойното поле около нейните юго-източни граници, където Русия нанася авиоудари, кюрдите настъпват, а въстаниците, които подкрепя Анкара, търпят поражение.
Впрочем, на сухопътна операция в Сирия Турция едва ли ще се реши, счита изданието. Защото това ще доведе до неминуема конфронтация с Русия, от която Анкара по всяка вероятност ще загуби. Поглеждайки назад, много аналитици твърдят, че, сваляйки руския самолет, Турция извърши грешка, с която съществено ограничи своята способност да влияе върху случващото се в Сирия и се лиши от шанса да нанася удари от въздуха, дори в състава на коалицията начело със САЩ.
Защото да се откаже от намеса в асирийския конфликт, това означава все едно да се примири пред неизбежното създаване на кюрдски анклав в северна Сирия, който ще граничи с турския неспокоен регион, населен с кюрди. Да не говорим за изгубените надежди за победа на въстаниците, които по-късно трябваше да разпространят турското влияние по целия арабски свят.
Все пак не бива да се твърди, че Анкара сама се вкара в капана, пише изданието. Тя без съмнение извърши грешки, но имаше и външни фактори — укрепването на мощта на Русия и загубата на интерес към Близкия Изток от страна на САЩ — това беше сложно да се предвиди.
Ердоган недооцени доколко тези фактори ограничават собственото му поле за маневри, убеден е Хенри Барки от научно-изследователския Център Удро Уилсън.
«Самовлюбеността направи външната политика на Ердоган неефективна, — счита Барки. — През 2010 той бе твърде сигурен, че Турция е всеобщ любимец, и това му замъгли разсъдъка. Има проблеми, които се появиха не по негова вина, но начинът, по който той ги решаваше, зависеше само и единствено от него».
Отчитайки амбициозните вътрешнополитически планове на Ердоган, в частност по разширяване на своята президентска власт, не бива да се изключват нови грешки във външната му политика, отбелязва проф. Гекхан Бачик.
«Не казвам, че Турция е полудяла и се готви за война, но положението в Анкара е много странно и може да доведе до сюрприз, — предупреждава Бачик. — Случващото се в Сирия е въпрос на оцеляване на Ердоган, така че нищо не бива да се изключва».