Сирийската криза, която започна през март 2011 година, придоби характера на глобален конфликт, в който се сблъскват интересите както на държави, представляващи сами по себе си регионални центрове на сила, така и на велики държави, каза историкът, ст.н.с. от Центъра за арабски изследвания към РАН Борис Долгов.
Според него, сирийската криза може да се разглежда и като отделна част от арабската пролет. Но икономическата ситуация в Сирия се различава от арабските страни и може да предизвика мащабен вътрешен конфликт и въоръжена борба. В Сирия, както и в Либия, главни причини за кризата бяха външни фактори.
Долгов припомни, че Сирия е многоконфесионална и светска държава. Протестните манифестации през 2011 година бяха в тези райони, в които отдавна преобладаваха ислямисти. В Хама през 1982 година имаше въоръжено въстание на радикалната групировка «Мюсюлмански братя» срещу сирийското ръководство. Тогава то беше потушено, но останаха тези, които участваха в него.
«На фона на «арабските пролети» джихадистите вече излязоха от мазетата. Тези движения бяха подкрепени отвън, най-вече от страна на Турция и от монархиите на Персийския залив, както и от страна на Запада, в резултат възникна сирийска криза, която продължава вече пет години», — каза ученият.