WSJ: Руската стратегия в Сирия е напълно логична, САЩ принуждава съюзниците си към радикализъм

Реакцията на САЩ по отношение на събитията в Близкия Изток заставя съюзниците си да предприемат радикални действия, пишат старши научният сътрудник от Брукингския институт Кенет Полак и професорът от Училището за глобална политика и стратегия към Калифорнийския университет в Сан-Диего Барбара Уолтър в The Wall Street Journal.

 

В статията си аналитиците се опиват да отговорят на въпроса, защо външната политика на Барак Обама в Близкия Изток търпи крах и как да се промени това. Според Уолтър и Полак, стратегията, която Вашингтон провежда в региона понастоящем не само не работи, но и плаши отдавнашните съюзници — сунитите, такива като Саудитска Арабия.

 

Именно политиката на САЩ ги принуждава да предприемат рисковани действия, към които авторите отнасят екзекуцията на шиитския проповедник Нимр ал-Нимр, а също решението да участват в гражданската война в Йемен срещу хуситите — военизирана групировка на шиитите, според авторите.

 

Главната грешка на Вашингтон, според Полак и Уолтър, е зациклеността около групировката Ислямска държава. Според тях, това е равносилно на следното: все едно през 1941 година да бе обявена война на отрядите от СС, а не на Хитлер и не на нацистката партия.

 

Аналитиците продължават аналогията си и си представят, как Франклин Рузвелт призовава Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил «да престанат да се тревожат» за военните части на Германия, за луфтвафе, за военните заводи на Хитлер — и да се фокусират само върху СС.

 

Това би било абсолютно ненормален подход, но именно към такава политика в Близкия Изток се придържат САЩ, считат авторите.

 

«Сеещите смърт джихадисти от Ислямска държава — това е само симптом за къде-къде по-сериозни проблеми в Близкия Изток. Фокусирайки нашето внимание само върху този симптом, а не върху това, което го е предизвикало, опитвайки се да се внуши тази идея на целия регион, ние се обричаме на провал», — твърдят Полак и Уолтър.

 

Аналитиците сравняват американската близкоизточна стратегия с руската. Според тях, за населението в региона руската стратегия е пределно логична. Авторите считат, че Русия е застанала на «шиитската страна в конфликта в Сирия», поддържайки сирийския режим и Иран.

 

За сунитите в Близкия Изток тази стратегия е разбираема, за разлика от «плашещата стратегия» на САЩ, отбелязват авторите.

 

Според тях, настоящите проблеми в региона нарастват заради краха на арабската държавна система в послевоенния период. Именно заради това в региона започнали да се разпадат държави, да се появяват територии, в които няма никаква власт, започнали граждански войни.

 

«Ислямска държава» също, според аналитиците, се била появила в резултат именно на една от такива войни — тази в Ирак.

 

По такъв начин, считат авторите, главната цел на САЩ трябва да бъде прекратяването на гражданските войни в региона.

 

Дори ако САЩ успеят «да победят» или «влошат положението за ИД», докато в региона продължават гражданските войни, условията за появата на подобни групировки ще продължат да са налице.

«Сложете край на гражданските войни и терористичните групировки ще издъхнат», — считат авторите.

 

За да се постигне това, според Полак и Уолтър, трябва да се премине през три етапа. Първо, необходимо е да се промени военната динамика по такъв начин, че двете страни в конфликта да се уверени в безполезността на по-нататъшните военни действия и в това, че те могат спокойно да свалят оръжието. Второ, трябва да се гарантира справедливо разпределение на политическата власт и икономическите изгоди между враждуващите групи. Трето, да се създадат специални институции (вътрешни или външни), които да съблюдават изпълнението на първите две точки.

 

Според авторите на статията, подобен подход е сработвал нееднократно в послевоенния период, но САЩ понастоящем на го използват.

 

(News Front си позволява да добави, че с подобни аналитици, които смятат, че причините за катастрофата в Близкия изток е «краха на арабската държавна система», както и произтичащите от този неправилен извод решения на проблема, политиката на САЩ действително е обречена на провал).