По времето на студената война, която сега отново избухна под друга форма, наблюдателите използваха традиционните шаблони за двете воюващи сили: руснаците обикновено ги сравняваха с «мечка», а американците — с «каубои», пише палестинският журналист Набил Амр в статия за Asharq Al-Awsat.
Считаше се, че «американският каубой» моментално се хваща са пистолета и стреля веднага, щом види пред себе си целта, при това обикновено улучва. В същото време СССР, според аналитиците, повече приличал на тежкотоварна и неповратлива мечка.
След разпада на СССР, който по-рано беше основният противник на САЩ в света, тези прозвища се позабравиха, защото «руската мечка» бе принудена за известно време да се притаи в гората, за да не стане ловен трофей за някой ловец. Но постепенно Русия започна да възстановява силите си и да прави нови планове — по всичко личи, че сега «мечката» и «каубоя» са разменили ролите си, отбелязва авторът.
Руснаците вече не привличат на неповратлив мечок: техните стремителни действия в Грузия, в Украйна и в Сирия, по-скоро напомнят на решителен каубой, пише изданието. Явно Москва е прихванала от маниерите на историческия си противник и е вече в ролята на «каубой», при това с такова майсторство и активност, което признават както приятелите й, така и враговете й.
В същото време Съединените Щати, опиянявайки се от своето външно «превъзходство» и от убеждението, че «съветската мечка» e окончателно победена, се отпуснаха и започнаха да действат с явно забавяне. Това се прояви особено осезаемо в периода на управлението на Обама: сега САЩ са в ролята на «мечката» и нападат дори приятелите си, се отбелязва в статията.
Целият свят е разтревожен и е в пълно недоумение, защото не може да определи ясно, както тези световни сили ще се държат по-нататък. Според автора, стремителните каубойски инициативи на Русия напомнят някакъв стар уестърн, който отдавна вече е снет от екрана, а нови серии така и няма да бъдат заснети. В същото време съюзниците на Америка, които са значително повече, отколкото съюзниците на Русия, безсилно си блъскат главите над загадката, на която не може да отговори никой — например, каква е истинската позиция на Америка по отношение на «руското нахлуване» в Сирия? Какво е решението на Пентагона по повод сухопътната операция? Колко дълго още американските самолети ще летят над целите, без да нанасят удари? Всички тези важни въпроси и до днес си остават без отговор, подчертава изданието.
Щом Вашингтон е лидер на международната коалиция, създадена за борба с ИД, то той трябва да знае всички възможни начини, чрез които да приключи с терористите, се казва в статията. От това логически следва, че Америка трябва да има ясна представа за перспективите в тази борба и за възможните варианти за по-нататъшно развитие на ситуацията, защото САЩ винаги са действали по този начин в сраженията, в които са участвали — без значение, справедливо ли е било сражението или не. Но това, което днес се случва в Сирия, си остава пълна загадка дори за съюзниците на Вашингтон, дезориентира ги и предоставя на противника възможност да действа абсолютно безпрепятствено, констатира изданието.
Колко дълго още Русия и САЩ ще останат в променените си роли, също не е ясно, пише изданието. Но пълната обърканост, която предизвиква тази игра, маже да се превърне в решаваща за Близкия Изток като цяло, се казва в статията. Това може да доведе до следното — изведнъж всички да се събудят и да открият, че съществуващите сега държави са изчезнали, а на тяхно място се е повила друга, нова и ужасяваща реалност, в сравнение с която разделянето на сферите на влияние в Близкия Изток, сключени след Първата световна война, ще ни се сторят просто детска игра, прави извода си изданието.