Турция все по-настойчиво призовава САЩ да започнат сухопътна операция в Сирия. Без Вашингтон Анкара няма да се реши да изпрати войска. На този етап Щатите няма да се решат на сухопътна операция в близкоизточната държава. Въпреки това турското нахлуване в Сирия продължава да остава главната питанка в последните дни, както и неминуемият в този случай военен сблъсък между Русия и Турция.
Има ли наистина заплаха?
Появилите се се в сряда съобщения, че Турция призовава партньорите си от коалицията, включително САЩ, да започнат сухопътна операция в Сирия, доказват глухата улица, в която се е набутал Ердоган. Анкара днес твърди, че без такава операция не може да се сложи край на сирийския конфликт:
«Турция няма да започне сухопътна операция едностранно. Ние молим партньорите си от коалицията тази сухопътна операция да стане факт. Обсъждаме с нашите съюзници…Искаме сухопътна операция. Ако стигнем до съгласие, Турция ще вземе участие в нея».
В последните дни призивите за сухопътна операция се чуват и от Саудитска Арабия, двете страни говорят за общото си желание да участват в сирийската битка — и в Анкара, и в Ер-Рияд са разтревожени както от успехите на правителствената армия в района на Алепо, така и от договорката за примирие между Дамаск и въоръжената опозиция, която може да влезе в сила в най-близко време. При това нито турците, нито саудитите не искат самостоятелно да влязат в Сирия — нужно им е разрешение от Вашингтон. Но разрешение няма. И не се предвижда.
Двете държави-молителки демонстрират войнствеността си — след твърдите изявления на Ердоган, че Щатите трябва най-накрая да вземат страна, като техен съюзник — да изберат турците или кюрдите, Анкара започна от своя територия да стреля по сирийските кюрди, а също и по армията на Асад. Саудитска Арабия прехвърли няколко военни самолета в Инджирлик в Турция, а на своя територия започна крупни военни учения (заедно със съюзниците си от създадената от нея ислямистка коалиция). Всичко това, според аналитиците, означава, че те се готвят за война. Допуска се, че саудитите, а особено турците в даден момент ще започнат бойни действия без съгласието на Вашингтон.
Според друга версия, САЩ нарочно подтикват двете страни към военно нахлуване в Сирия — чрез своето бездействие. Просто не им оставят друга възможност. Щатите знаят, че Ердоган и шейховете в Саудитска Арабия не могат да гледат как Асад си възвръща контрола над Сирия — и в един момент няма да издържат, и ще нахлуят. А понеже в Сирия действа руската авиация, то излиза, че Русия е на прага на поредната руско-турска война — в най-добрия случай регионална.
Толкова ли е страшно това?
Разбира се, войната в Сирия носи със себе си различни последствия — включително до война между ядрените държави Израел и Иран или поход на «халифата» към Мека. Но всичко това са само потенциални сценарии в случай на най-лошия вариант в развитието на събитията. В момента в Сирия се разиграва сценарий с ясни геополитически интереси и с участието на основни играчи на световната сцена.
След началото на руската военна операция войната в Сирия се превърна във война с участието на две велики държави — САЩ и Русия. Да, САЩ в голяма степен действат от иракската страна на антихалифатския фронт, но нанасят удари и по сирийска територия. И Русия, и САЩ правят всичко, за да избегнат случаен сблъсък — завзетите територии в Сирия и Ирак по същество вече са превърнати в зони, в които отговорност поемат само Москва и Вашингтон. Но Москва действа в съюз с Дамаск и Техеран, а Вашингтон е заедно с Багдад. Това припомняне е нужно, за да се осъзнае, че нещата в Сирия не са никак прости.
Да, Щатите и Русия действат от въздуха — но на земята също има достатъчно много играчи, които са ориентирани към една от девет свръхдържави. Ако изключим общите врагове Ислямска държава и Ан-Нусра, в Сирия има три основни сили: кюрдите, на които помагат и американците, и руснаците, сирийската армия, на която помагат Русия и Иран, и антиасадовските въстаници, които са ориентирани към САЩ, Турция и Саудитска Арабия.
Тази част от въстаниците, която действа в Западна Сирия, включително Алепо, се оказа под ударите на руската авиация — и естествено, нито един американец няма да се набута в тази неофициална, но фактически призната от тях зона на руското влияние. На Щатите не им е нужен военен конфликт с Русия в Сирия — това е ясно вече и на врабчетата. Това го разбира и Анкара, но продължава да се прави, че наистина разчита на съгласието на Вашингтон за сухопътна операция.
Защо?
Турция се оказа в много незавидно положение — войната в Сирия наистина е заплаха за нейната сигурност. Вече не е важно какво в началото искаше да постигне Анкара в сирийския конфликт — разпад на Сирия или просто победа на ориентираните към нея ислямисти, защото след влизането на Русия в Сирия ситуацията в страната започна мълниеносно да се променя в полза на Асад. Ердоган разбра, че сега вече трябва да мисли не за разкъсването на Сирия, а за оцеляването на Турция — затова и основен въпрос за него станаха кюрдите.
За Ердоган кюрдите вече са единственият въпрос.
За Анкара е недопустимо след края на войната сирийските кюрди да станат по-силни и да получат автономия, защото Турция очаква след автономията в страната да последва дестабилизация в турски Кюрдистан. Към началото на руската военна операция в подкрепа на Дамаск сирийските кюрди бяха подкрепяни от американците, Москва гледаше благосклонно на тях, но това съвсем не означаваше, че Русия е имала планове да разиграва кюрдската карта срещу Турция, твърдят някои специалисти.
При американците е по-трудно да се каже — по-скоро кюрдите са били необходими в качеството им на противовес срещу сунитските ислямисти от ИД и пр., и едва на последно място като начин за сдържане на Турция. Впрочем, в Анкара са виждали картата на подполковник Ралф Петърс (представител на американското военно разузнаване, който нарисува «бъдещия» Близък Изток) с огромен независим Кюрдистан. Т.е. и американците всячески съдействаха за отделянето на Иракски Кюрдистан. Т.е. Ердоган няма доверие на Щатите по кюрдския въпрос. И не е и имал.
Ердоган не започна преговори с Путин за кюрдите, а изпадна в нервна криза и реши с един удар да увеличи тежестта си в очите на Москва и Вашингтон чрез авантюрата си на 24 ноември. Но, сваляйки руски изтребител, той изгуби възможността да разговаря с Москва по какъвто и да е въпрос — а Вашингтон, макар и да получи морално удовлетворение от руско-турския конфликт, не тръгна да прави никакви отстъпки пред Ероган по кюрдския въпрос. Когато Ердоган се убеди в това окончателно, вече беше късно — сирийската армия вече бе обкръжила Алепо и получи изход на турската граница, а Москва и Вашингтон кулоарно се договориха за бъдещето на Сирия в Женева.
Трябваше нещо да се направи, но какво?
Ердоган започна да обстрелва сирийската територия и да призовава към военна операция — разбирайки, че американците няма да са съгласни. Стрелбите по сирийските кюрди и зловещите заклинания за възмездие, предупрежденията за готовност към военна операция и прочие крясъци са предназначени главно за турското общество — защото Ердоган не може да признае, че цялата му политика по отношение на сирийските кюрди е пълен провал. Той и в бъдеще може да продължи да стреля по кюрдите, макар още първите му артилерийски удари да предизвикаха недоволството и на Москва, и на Вашингтон, но може ли да направи нещо повече от това?
Турците заявиха, че ще влязат в Сирия само заедно с американците и само с резолюция на СБ към ООН в ръка — и ако изведнъж променят решението си и влязат в самостоятелна военна операция, то това ще означава, че те влизат въпреки нежеланието на Вашингтон.
Т.е. никаква геополитическа подкрепа от страна на САЩ няма и да има — нещо повече, военните действа срещу кюрдите ще бъдат оценени и от Москва, и от Вашингтон като удар в гърба на антиидиловските сили.
Не, Ердоган не може да си позволи да хвърли ръкавицата на две свръхдържави.
Защото има опасност двете свръхдържави да го размажат — като сопол върху плочка.