За изключително кратко време президентът на Турция Реджеп Ердоган се обзаведе с врагове навсякъде около себе си. Сега, когато Анкара заяви, че ще се бухне с главата напред в сирийския конфликт, агресивният курс на президента достигна своя апогей, пише немският журналист Рейнард Баумгартен в коментара си за Tagesschau.
Външната политика на Турция е една поредица от провали, а първите стъпки в тази посока бяха направени дълго преди избухналите противоречия с Москва и скандалите със съюзниците във Вашингтон.
Плановете на Ердоган по отношение на Сирия от самото начало бяха обречени, защото той заложи на радикалните сунитски въстанически групировки и задължителното сваляне от властта на Башар Асад, пише авторът на статията.
В продължение на няколко години Ердоган всячески подкрепяше противниците на Асад в различни части на Алепо, надявайки се, че рано или късно те ще дойдат на власт в Сирия.
Е, сега, когато правителствените войски с подкрепата на Русия извоюваха регион, а отгоре на всичко и «влязоха в сговор» със заклетите врагове на Ердоган, кюрдите, Анкара разбра, че всичките й надежда са рухнали.
Последното решение да се вкарат сухопътни войски в Сирия е не нещо друго, а отчаян опит на Ердоган да компенсира собствените си неуспехи, отбелязва журналистът.
Така Турция се превръща в заложничка на самонадеяните изхвърляния на Ердоган, което в края на краищата ще се превърне в истинска беда за него.
Вмъквайки Турция в сирийския конфликт на страната на Саудитска Арабия, президентът разиграва най-лошия сценарий за страната си, защото в този случай Анкара ще се окаже на страната на изгубилите.
Опитвайки се да се наложи и стъпвайки на «пътеката на войната», Ердоган рискува да изгуби всичко. И единственият разумен изход от така създалата се ситуация е завръщането на Турция към мирната политика — възобновяване на преговорите с кюрдите и стремеж да се реабилитира на международната арена, завършва авторът на статията.