Турция все повече зацикля в кюрдската заплаха, САЩ вече не могат да я нарекат адекватен съюзник, пише Frankfurter Rundschau.
По време на неотдавнашната бомбардировка Анкара унищожи няколко опорни точки на кюрдските Отряди за народна самоотбрана в близост до сирийския град Азаз, само на осем километра от турската граница. САЩ отново настояха Турция да прекрати нападението над техните съюзници, но на фона на успехите на сирийската армия и нейния пробив в Алепо, а също съобразно активността на Русия, страховете на президента Реджеп Ердоган растат с нова сила и бомбардировките стават все по-ожесточени, подчертават авторите на статията.
В последно време бойните действия в северна Сирия са съсредоточени главно около град Азаз, където се намира стратегически важната магистрала между Турция и Алепо.
След като правителствените войски извършиха пробив в Алепо, кюрдите получиха шанс да се придвижат към Азаз и извоюваха авиобаза Минех, намираща се по-рано под контрола на бойците от «Джебхат ан-Нусра», — пише изданието.
Турското правителство разглежда успехите на Отрядите за народна самоотбрана като поредна стъпка към създаването на «кюрдска квазидържава» близо до нейната граница.
Доколкото кюрдите са значителна част от населението на Турция, настоящата ситуация сериозно заплашва Ердоган и неговото правителство.
Страхувайки се за оцеляването на режима, Турция е готова да оказва помощ по-скоро на такива групировки, като «Джебхат ан-Нусра» и заклеймява кюрдите като по-голямо зло, отколкото Ислямска държава, отбелязва авторът на статията.
Съмнителната политика на Анкара предизвиква все по-големи и по-големи разминавания между позицията на Турция и нейните съюзници от Вашингтон.
Това, че Ердоган се зацикли в битката с кюрдите показва, че понастоящем Турция признава само собствените си цели и интереси, а от това излиза, че Белият дом повече не може да разчита на Анкара като надежден партньор.
И макар САЩ да игнорираха искането на Анкара да направят официален избор между кюрдите и турците, Вашингтон фактически е склонен да подкрепя кюрдите, завършва авторът.