Кюрдите разполагат с документални доказателства за подкрепата, която Турция оказва на Ислямска държава, Джебхан ан-Нусра и другите радикални джихадистки групировки, връзката им се обяснява с идеологическо сродство, а също с общи стратегически интереси, заяви един от лидерите на Работническата партия на Кюрдистан Мурат Карайилан.
«Заедно със Саудитска Арабия и Катар Турция подкрепя джихадистки организации, разроили се от «Ал Кайда». Партията на справедливостта и развитието, която управлява в Турция, е идеологически сродена със салафитските групировки-наследници на «Ал Кайда»…Тези държави подкрепяха и въоръжиха в Сирия радикалните салафитски групировки, които подчиняват цялата си дейност на шириата», — заяви Карайилан.
«На този фон сирийските кюрди — представителите на партията «Демократичен съюз» и другите кюрдски сили — рязко се отличават по своите съвременни възгледи за живота и държавното устройство. В това е и причината за ненавистта, която изпитват джихадистите към сирийските кюрди», — счита Карайилан.
Според него, «турските власти разсъждават така: ако 3 милиона кюрди, живеещи в Сирия, получат независима държава и определен статус, то 20 милиона турски кюрди ще поискат същото».
«И за да попречи на този естествен процес, за да сломи волята на кюрдите за създаване на единна държава, ПСР направи и продължава да прави всичко, което е по силите й. Например, през 2012-2013 г. изпрати джихадистите от «Ахрар аш-Шам» и «Джебхат ан-Нусра» в кюрдските райони в Сирия», — даде пример кюрдският лидер.
«Всички тези терористични, радикални групировки — «Ал-Каида», ДАИШ (арабски вариант на ИД), «Джебхат ан-Нусра», «Ахрар аш-Шам», всички те се подхранват от партията на Ердоган ПСР. Разполагаме с документални доказателства за този факт», — твърди лидерът на Работническата партия на Кюрдистан.
«Първоначално Турция подхранваше, всячески подкрепяше «Джебхат ан-Нусра» и Ислямска държава…100 % сме сигурни в това, че Турция поддържа връзки с Ислямска държава. Нещо повече, това го видяхме със собствените си очи. Нееднократно бяха фиксирани срещи между представители на върхушката от турската власт и членове на Ислямска държава. На територията на Рожава (сирийски Кюрдистан) бойците от «Нусра» и Ислямска държава влизаха от територията на Турция», — отбеляза представителят на РПК.
Работническата партия на Кюрдистан се счита от Турция и САЩ за терористична организация. През 2008 година в Европейския съюз по решение на съда РПК бе махната от списъка на терористичните организации.
Карайилан е един от ръководителите на РПК. Той оглави партията през 1999 година след ареста на Абдулла Юджалан.
Припомняме, че през 2013 година десетки хиляди кюрди настояха за освобождаването на лидера на турската работническа партия ПКК Абдула Юджалан на протест в Страсбург.
По улиците на френския град преминаха 45 000 души, по данни на организаторите на шествието, с което беше изразено и настояване за справедливост за убийството на три кюрдски активистки в Париж в началото на януари.
Според органите не реда в протеста са се включили не повече от 10 000 души, предаде АФП.
Демонстрантите, дошли от различни страни в Европа, най-вече от Германия и Бенелюкс, носеха лозунги с надпис „Свободен Кюрдистан» и големи портрети на Абдула Юоджалан.
Десетки жени бяха облекли тениски с портрети на кюрдските активистки, застреляни на 9 януари в Париж, и надпис „Без жени няма мир».
Обикновено кюрдите в Европа демонстрират всяка година към средата на февруари в Страсбург, за да отбележат ареста на Абдула Юджалан на 15 февруари 1999 г.
Той беше арестуван в Кения, след което беше предаден на турските власти и осъден на смърт. Присъдата му обаче не беше изпълнена заради отмяна на смъртното наказание в Конституцията на Република Турция и беше заменена с доживотен затвор.
Абдула Юджалан излежава присъдата си в затвора „Имрали» на остров в Мраморно море. В края на 2012 г. по поръка на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган властите започнаха преговори с лидера на бунтовниците от ПКК за постигане на примирие.
В началото на януари 2013 г. медиите в Турция съобщиха, че двете страни са постигнали съгласие за прекратяване на враждебните действия, които водят от 1984 г. Тогава ПКК бе обявена за терористично движение в Турция, Европейския съюз и САЩ.
След като бунтовниците на ПКК прекратят военните си операции, те ще напуснат турската територия и ще се установят в Ирак, след което трябва да предадат официално оръжията си, ако бъде постигнат достатъчен напредък в преговорите.
Турското правителство пък постепенно трябва да освободи стотици кюрдски активисти, обвинени във връзки с ПКК. Власите трябва да започнат и реформи, признаващи идентичността на кюрдите.
Но нищо от това не се случи. Вековната битка между кюрдите и турците продължава и до днес.
