Москва отново доказа, че умее да прави стратегически избор по-добре, отколкото ние. Русия не може да се нарече идеален партньор за САЩ, но понякога нейните интереси съвпадат с нашите. В такива моменти ние трябва да оставим настрана враждебното си отношение към Русия, останало от миналото от времето на студената война, а да започнем сътрудничество с нея. Най-добре е да започнем това със Сирия.
Политиката на САЩ по отношение на Срия беше абсолютно необмислена от самото начало на настоящата криза преди пет години. Заемайки най-твърдата от всички възможни позиции — «Асад трябва да си иде», ние напълно лишихме опозиционните групи от стимул за начало на преговорите за мирния преход. Това стана една от причините за началото на сирийския кървав кошмар.
Русия, която в миналото нееднократно се е сблъсквала с терористични актове на ислямистки фанатици, остро чувства заплахата, идваща от хаоса в Сирия. Но тази заплаха надвисна също и над нас. Сега сме длъжни да провеждаме точно такава политика, каквато провежда Русия: длъжни сме да попречим на падането на Асад, да помогнем за създаването на нов режим, който така или иначе ще включва Асад и неговите привърженици, да постигнем прекратяване на огъня.
Падането на Асад ще доведе до образуването на катастрофален вакуум във властта, подобен на този, който превърна Ирак и Либия в рай за терористите.
А това ще бъде лошо за САЩ и още по-лошо за Русия и Иран. Длъжни сме да признаем, че в това е общият ни интерес — да започнем да си сътрудничим с държавите, които искат същото, което искаме и ние.
Всичко това може би ви се струва напълно логично, но само предположението, че може да се започне сътрудничество с Русия, предизвиква ненавистта на Вашингтон. То противоречи на централната концепция на либерално-консервативния, републиканско-демократичния външнополитически консенсус: Русия — това е нашият вечен враг, затова всичко, което съдейства за интересите на Русия, автоматично подрива нашите интереси, същото се отнася и за Иран.
Вместо да повтаряме като папагали опасната мантра «който не е с нас, той е против нас», струва си да признаем, че страната, с която имаме разногласия в някои сфери, може да бъде наш партньор в други области. Русия в случая е отличен пример.
Вероятно, ние, като държава, бихме имали по-голяма сигурност и бихме имали по-голям принос за стабилността в света, ако следвахме външнополитическия курс на Русия от миналото.
Това правителство, което Москва подкрепяше в Афганистан и което от 1987 до 1992 година бе оглавявано от Мохамад Наджибулла, би било по-прогресивно и честно, отколкото правителствата, дошли на власт след това, откакто подкрепените от американците сили свалиха правителството на Наджибулла.
По-късно Русия призова САЩ да не нахлуват в Ирак и да не свалят Садам Хюсеин. И двата пъти Русия се оказа права, а ние грешихме.
За трети път Русия се оказа права в Сирия. Сега в интерес на САЩ е да се запази властта на Асад в страната — поне до известно време. Защото алтернативата на Асад се нарича «халифат на Ислямска държава», простиращ се от Средиземно море до река Тигър.
Сирийският конфликт не може да се регулира по пътя на войната. Продължаването на бойните действия само усложнява ситуацията. Русия настоява за регулиране чрез преговори. А ние отново не бързаме да се съгласим с нея, защото нашите т.нар. партньори в региона искат да продължат войната.
Те считат, че продължаването на войната съответства на техните интереси. Вероятно това е така, но тази война противоречи на интересите на САЩ.
Опозиционните групировки в Сирия, които ние подкрепяме без особен ентусиазъм, отказват да започнат преговори, докато не спрат бойните действия. Съгласявайки се с това условие, САЩ фактически гарантират продължаването на войната.
Колко дълго Асад може да се задържи на власт, това няма особено значение за САЩ. Главното е да се ликвидира ИД и Ал-Кайда. Борбата с тези сили е ключовата цел на Русия и Иран. Длъжни сме да признаем, че тук нашите интереси съвпадат напълно.
Пълният ни отказ от сътрудничество с Русия — това е отживелица от отминала епоха. Тя ни пречи да вземем решителни мерки за регулиране на кризата в Сирия. И последствията от това се усещат дори в Европа. Неотдавна администрацията на Обама обяви за четирикартно увеличение на разходите за НАТО в Европа, в частност, около границите на Русия. На това Русия отговори с военни маневри около границата си с Украйна.
Тази спирала на напрежението ни пречи да разберем, че Европа никога не може да бъде безопасно място без помощта на Русия.