«Щастлив съм»
Ако питаме какво мисли Франциск за примирието между католическата и православната църкви след почти хиляди години разкол, той ще отговори положително и емоционално, изразявайки най-напред радостта си. Стратегията, към която се придържа папата по време на преговорите, бе обезкуражаваща в простотата си.
«В нищо не съм се намесвал. Просто казах, че искам да срещна моите православни братя и отново да ги прегърна. Това е. Тайните преговори вървяха две години и славните епископи ги проведоха добре. От страна на православните преговорите бяха водени от Иларион, който не просто е добър човек, а е и артист, музикант. Те сами направиха всичко».
В края на юни миналата година богословът Иларион, «министър на външните работи» на Московската патриаршия, съобщи на Corriere della Sera, че историческата среща ще се състои. И изрази надежда, че срещата ще се състои не между папата и патриарха, а между настоящите църковни глави. В края на годината за тази среща заговориха още по-детайлно. Съобщи се, че патриархът настоява да се ускори етапът и Светият престол го подкрепя за това.
Примирието между европейското християнство се случи извън пределите на Европа. Така се демонстрира, че центърът на тежестта на християнската Църква вече се намира не в Стария Свят.
Папата каза следното
«Мостовете трябва да се рушат. Стъпка след стъпка, докато не успееш да стиснеш ръката на онзи, който е на другата страна. Мостовете се строят дълго и помагат на света. А стените — не. Струва ни се, че стените ни защитават, но те само ни разделят. Затова стените трябва да се рушат, а не да се строят. На стените им е съдено да рухнат. Първо една, после друга. Да си спомним за Берлинската стена. Струваше ни се, че тя е вечна. Но тя рухна.».
Стратегията на диалог, уважение към събеседниците, търпението позволи на папата да построи мост към православието. Франциск добре знае, че «Русия има имперска кръв» още от времето на императрица Екатерина. А Русия, подобно на Китай, «може да даде на света много».
Понастоящем, както съобщава папата на близките си, «не можем да кажем, че около нас цари мир. Където и да погледнем — навсякъде има конфликти. Вече говорих за отделни прояви на трета световна война. В действителност няма отделни прояви — това е и самата война. Как се водят войните? Има икономическа война, има доставки на оръжие, има война против нашия общ дом — природата. Търговци на оръжие печелят много пари, закупувайки оръжие от една страна, за да ударят по друга, вражеска. Известно е за какво става дума».
Според папата, екологичният въпрос стои в основата на това, което можем да наречем световна сигурност.
«Да се унищожават дърветата — това означава да превърнем цели области в пустиня. Затова в такива държави като Замбия, започнаха да засаждат нови, да възраждат горите, за да избегнат съсипването на почвата».
«Западът трябва да поработи над грешките си при арабската пролет»
Според папата, особено важно е да се строят мостове и да се избегнат каквито и да са войни. Военната намеса на Запада в Северна Африка и т.нар. «арабска пролет» се оказаха авантюра, за която сега заплащаме скъпо.
«Още преди арабската пролет можеше да се предположи какво ще се случи. Мнението на Светия престол и на Руската православна църква по този въпрос напълно съвпадна. Отчасти, не бива да се преувеличава това, защото Русия има свои интереси».
«Помислете какво стана в Либия преди и след военната намеса: при Кадафи тя беше една, сега са петдесет. Западът трябва да поработи над грешките си. В Либия в момента се случва трагедия».
Източник: Corriere della Sera