От 12,00 родолюбиви варненци взеха участие в тържествен ритуал пред Паметника на Граф Игнатиев в морската столица по случай деня на упражняващите професията «дипломат» в Руската федерация – 10-ти февруари.
Проявата бе организирана от руското консулство съвместно с множество патриотични организации за приятелство с Русия и народите на ОНД. Представителите на политическа партия АТАКА – Варна, организирани от Станислав Темелков, за пореден път бяха сред най-дейните участници, включили се в тържественото мероприятие.
В прочувствена реч Генералният консул на Русия – негово превъзходителство – Сергей Николаевич Лукиянчук очерта огромната роля на руската дипломация за опазването на световния мир през годините. В своето изказване той отдаде водещо значение на съвременните предизвикателства, пред които е изправен днешния дипломат с оглед на изключително сериозните войнстващи заплахи, на които той е длъжен да отговори адекватно и последователно. По традиция у нас този ден се отбелязва с поднасяне на венци и цветя пред паметниците на граф Николай Павлович Игнатиев, защото в исторически аспект той се явява основната фигура в руската дипломация от ХIХ в по отношение на балканската политика на братската нам православна страна и в частност – към България.
Графът се сочи от руси и българи като пример за подражание. За всички нас той е образец за това какви качества би трябвало да притежава един истински дипломат – доблест, висок морал, безгранично чувство за отговорност и дълг пред родината, уравновесеност и всичко това – в съчетание с дълбоко познание във всяка една сфера на обществено-политическия живот на дадена държава, с която се влиза в преговорен процес.
Отбелязването на този своеобразен празник на една от най-добрите школи в сферата на дипломацията именно у нас притежава дълбока по своята същност символика, която в настоящия кипящ в конфликтност свят ни кара да си зададем редица фундаментални въпроси: Склонни ли сме да оценим приноса на най-добрите дипломати за нашата свобода; Kъде се намира България в сложния геополитически пъзел на международните отношения и не на последно място – Притежаваме ли волята, знанието и мъдростта да спечелим уважението и признанието на другите народи заявявайки с последователна категоричност нашето място под слънцето?
Това са сериозни въпроси, които за съжаление за момента са от значение единствено за автентичната българска националистическа организация в лицето на ПП АТАКА – отбелязва г-н Темелков в качеството си на участник в тържествената церемония. Патриотите с неохота споделят, че всеки път, когато у нас пристигне висш дипломат или държавен ръководител на друга страна, за нас този факт се превръща неминуемо в една своеобразна трагедия. Защо се случва така, след като това си е една обичайна практика в международните отношения?
Отговорът на този въпрос е повече от елементарен. Всяка една страна притежава своя национална доктрина, която включва в себе си поддържането на стратегически отношения с други държави за десетилетия напред като основната цел е утвърждаването на тяхното геополитическо присъствие в регионален и глобален план. Обикновено този процес се реализира предимно чрез създаването на регионални съюзи с държави, в които даден геополитически играч притежава потенциал да подхранва свое лоби в полза на националния си интерес.
Красноречив пример в тази насока е днешна неоосманистка Турция. През последния месец бяхме свидетели на това как турската етническа партия в България чрез нейния бивш вече председател – Лютви Местан буквално разтресе държавата ни, поставяйки под въпрос суверенитета и териториалната ни цялост като всичко това се случи непосредствено след посещението на турския министър председател – Давутоглу. Какво точно са договаряли нашенските лакеи с неоосманиста и до днес не е известно за българското общество – едно обаче е повече от ясно: Преговорен процес в класическия смисъл на тази дума не е имало, защото за да се случи договаряне по какъвто и да е въпрос са необходими най-малко две страни, а в случая България не присъства като такава. Турският държавник просто си идва тук, разпорежда се, а местната колониална администрация единствено изпълнява. В деня на дипломацията ние сме изправени пред печалната действителност, че у нас такова животно не съществува.
Една от най-големите лъжи на днешната властваща клика бе предизборното й мото «Стабилност в управлението». За каква стабилност би могло да става дума, след като държавата не е в състояние, а и не притежава воля да гарантира териториалната си цялост, мира и сигурността на своите граждани. Страната ни влиза в екстремни конфликтни взаимоотношения с големи геополитически играчи изцяло под натиска на трети страни. Тук визирам враждебността към Русия под диктовката на НАТО и ЕС. Българското държавно ръководство не притежава нито твърдост, още по-малко – балансираност в своите международни отношения. Всичко това е поради отсъствието на два ключови фактора – дипломация и национална доктрина.
Ако днес все още бихме могли да се радваме, че върху домовете ни не падат бомби или че ислямисти не палят църкви и не избиват български жени, деца и старци то цялата заслуга за това е на тези, които празнуваха на 10-ти февруари – дипломатите на Руската федерация. Именно това са рицарите на нашето време.
Които днес с кански усилия продължават да крепят макар и крехкия глобален баланс на силите, за да не допуснат евроатлантическия антихрист с помощта на своята черна дяволска дясна ръка в лицето на ИДИЛ буквално да потопят човечеството в кръв.
Автор: Александър Атанасов- политолог