Няма тук политика, няма глупави отговори, няма недообичани политици и Андрешковци. Без значения са.
Как да им обясняш на такива, че ако Васил Левски е батко ти — даже няма да те напляска, ще се чуди въобще какво да ти каже.
Има я тук днес България. Твоята- чуваш ли, името звучно…
България!...
чувстваш ли в якето, в дънките, вкъщи…
на морето, на село, и твоята къща?
Прост ли си ? Глупав ли си? Пазиш ли я?
Тази единствена, твоя награда…майка ти, баба ти, тази земя също?
Колко струва? Или продава ли се?
Ти патриот ли си? Кой си, какъв си?
Брат ли си, син ли си? В твойте ръце е. Ако земята, по която стъпваш,
пазили са- чистите, силните, смелите…
А това, синьо небе даваш ли го? Ей така, подаряваш ли го на турците?
Майка ти, и сестричкта, либето … даваш ли ги на хайдутите?
Пазиш ли въздуха, дето устните е … напукал от вяра да каже-
истината, за тежките кръстове и за силата да
я пазиш…тази България??
Даваш ли, да я пипат …искаш ли Нато и Турция, помниш ли
Кирил, Методий и Вазов?
Батко си Левски …тръгнал сам срещу турците
«- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
— Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! —Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
— Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
— Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! —Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
— Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
— Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! —Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.Яна Йовану тихом говори:
— Остани сбогом, брате Йоване!
— Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!
Българска редакция News Front.