По време на съпротивата срещу фашизма от вражески куршуми загиват немалко деца, юноши и девойки, ненавършили своето пълнолетие.
Сред тях са и братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от Белица. По-големият — Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава — на 30 август същата година.
Под влияние на по-големия си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил.
И двамата са пастири — пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари.
На 16 юни 1944 г., по време на поредната им среща с партизаните, са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.
Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристи. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им.
Един от убийците им – кап. Николчев, прави следните признания пред Народния съд:
„Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили кучетата».
Така от Васил и Сава не остава нито следа.
Стихотворение за Васил и Сава Кокарешкови
Над Белица Балканът дреме.
В сън баладичен за кой ли път !
А в крак с отлитащато време,
стрелките неуморно се въртят.
В разгърдените пазви на Белица,
приказки живеят и легенди спят.
От мрамора сив две дечица,
над своя град прекрасен бдят.
Това са Васил и Савата
Впили поглед в небесна синева.
Единствената красота им е росата
и слънчевата златна светлина.
Мечтаеха те за обич по-света,
за свободната българска страна.
За утрините светли на радостта
и за нашата мила свобода.