Из профил в социалните мрежи:
Сотник Леся
«Аз съм една от тези момичета, които изгаряха колорадите в Одеса!
И грам не се срамувам от това, гордея се с това!»
По повод менталното състояние на съвременна Украйна, припомняме разказът на един оцелял от зверството в Одеса:
„Никога няма да забравя този ужас…“
Редакторът на „Антифашист“ успя да се свърже по телефона с един от оцелелите по чудо в страшния пожар, спретнат от убийците от хунтата в Украйна в сградата на Дома на профсъюзите. 49-годишният Юрий след няколко часа шок благодари на Бога, че е успял да се измъкне жив от този ад.
Според думите на Юрий, те, активистите от Куликово поле, в момента на конфликта не били повече от 250 човека. В общия брой влизали около 30 момчета-охрана, останалите били обикновени граждани на Одеса в средна възраст и старци, сред които много жени.
„След боевете на ул. Греческа и на Съборния площад фашистите започнаха настъпление към Куликово поле. Те бяха няколко хиляди. Силите ни не бяха равни, при това ние нямахме никакво оръжие! Бяхме принудени да отстъпим и решихме да се барикадираме в сградата на Дома на профсъюзите, която се намираше наблизо. Какво се случи по-късно и до момента не може да ми го побере ума“, – с треперещ глас разказва Юрий.
Според думите му, от „Десен сектор“ веднага започнали употреба на травматично и огнестрелно оръжие по тях. „Момчето, което се намираше редом до мене, бе улучено веднага. Нас ни натикаха вътре в сградата и отрязаха всички пътища назад. Аз се оказах в дясното крило на 3-ия етаж, бяхме 10 човека в някаква стая. От Десен сектор започнаха да хвърлят в сградата коктейли Молотов и да стрелят по прозорците. Първият етаж вече гореше, после огънят се покачи нагоре, димът беше по коридорите, не можехме да излезем по никакъв начин…Отваряхме и разбивахме стъклата, но това не можеше да ни спаси: димът от улицата ни вкарваше обратно в сградата. Някои започнаха да скачат от прозорците, долу ги доубиваха. Отдолу крещяха „Слава на Украйна“ и „Смърт на враговете“…Това беше ад! Дойдоха пожарникари, започнаха да гасят 1 етаж…“, – разказва очевидецът.
Юрий трудно помни какво се е случило после. „Около мен всички се задушаваха и молеха за помощ…“, – разказва мъжът.
„Помня, че свалих моя камуфлаж, а другарят ми, който беше редом до мене ми даде някаква спортна фланелка. И ние се хвърлихме на земята в коридора, но се сблъскахме с трупове. Много, много, много трупове, не мога да кажа колко, но бяха много…Нямаше светлина, около нас нещо трещеше, а ние, като зомбита, се добрахме до пожарната стълба на 1-ия етаж. Сам не знам как се случи това. На 1-ия етаж пожарът вече беше потушен. До задния вход видяхме няколко човека от Десен сектор. Те извикаха „Стой!“, но ние отговорихме „Момчета, ние сме наши!“. Те незнайно защо повярваха и тръгнаха по други задачи…Така излязохме на улицата и се смесихме с тълпата, без опознавателни знаци…“, продължи Юрий.
„Ние изгубихме тази битка, защото не бяхме организирани. Но всички загинали от Куликово поле са герои. Те тръгнаха със съзнанието, че отиват на смърт. Това е одеския Хатин…Когато си поех въздух и дойдох на себе си (страшно ме болеше главата и не можех да говоря), набрах номера на моя приятел, който беше в сградата на Дома на профсъюзите някъде на долните етажи…Но някакъв друг глас ми вдигна и ми каза, че приятелят ми е мъртъв…Никога няма да забравя този ужас…“, – завършва Юрий от Одеса.
