Сирийският преговорен процес върви заедно с настъплението на правителствените войски в страната. Преговорите значително усложняват настъплението — и ще го усложняват и занапред. По-лошото е, че натиканите в ъгъла джихадисти ще променят тактиката си и от «класическа война» ще преминат към терористични актове. При това не само в Сирия, а по целия свят.
След освобождаването на град Шейх-Мискин и стремителното придвижване на правителствените войски в провинция Латакия най-активните бойни действия започнаха да се водят на три участъка от фронта, които се считаха за второстепенни — в обкръжените анклави на джихадистите в източните предградия на Дамаск и Хомс.
Тези територии вече отдавна се контролират от различни антиправителствени групировки, вътрешната инфраструктура на населените места е тотално разрушена, болшинството от населението отдавна е избягало. До края на миналата година правителствената войска нямаше никаква възможност да изтласка оттам отрядите на ислямистите, дори когато самите джихадисти изпитваха проблеми със снабдяването.
Ситуацията се промени кардинално след влизането на Русия във войната.
В предградията на Дамаск, в източна Гута беше разрушена основната база на джихадистите, а част от ислямистите се съгласиха да се «преселят. В същото време плътното застрояване, релефът на местността и многогодишните фортификационни съоръжения на ислямистите продължават да затрудняват придвижването на правителствената армия и народното опълчение. Ниските темпове на настъплението тук се определят не толкова от неумението и недостатъчно съвременната техника, колкото от нежеланието да има високи загуби от страна на правителствените войски, които и без това вече са безкрайно изтощени от дългогодишната война.
Източните предградия на Дамаск играят съществена роля в стратегическото планиране, защото през тях преминават няколко важни автомобилни трасета. Но ако погледнем стратегията на бойните действия именно от гледна точка на географията и обичайното «линейно» планиране, на което ни учиха в старите съветски военни ВУЗ-ове, в Сирия може да се обяви за стратегическо почти всяко населено място. От инфраструктурата на Гута днес не е останало нищо. И няма никаква нужда да се форсира унищожаването на обкръжените там ислямисти. В края на краищата — да си стоят там — докато пукнат. Те са обкръжени.
Същата е историята и с джихадисткия анклав в провинция Хомс. Преди три месеца той представляваше една значителна и кошмарна сила, която се бе простряла от запад на изток през цялата провинция. Във всеки момент всяка от едва ли не над 20-те групировки, обръгнали на бойни действия за тези четири години, можеше да тръгне в настъпление, което трябваше да се спира, изтегляйки военни части от други фронтове.
Анклавът постоянно заплашваше да се разрасне, защото правителствената войска не можеше да контролира неговите «граници».
Днес този единен анклав не съществува, той е разкъсан наполовина. Той е обречен на ликвидиране. По същата схема и със същите темпове, с които предстои да се случи това с ИД около Дамаск.
В провинция Хомс, за разлика от Източна Гута, няма части на Ислямска държава. Значи там е напълно възможно да се постигне договорка ако не за вдигане на бялото знаме от страна на ислямистите, то отново за тяхното «преселване».
Именно там подобен опит вече беше направен, в края на краищата джихадистите и т.нар. «умерени» видяха, че на думите на правителството може да се вярва. Още повече, че част от намиращите се там опозиционери са местни хора, чиито мотиви са повече политически, отколкото религиозни. И те са склонни в последно време да приветстват инициативите на гражданската власт в Сирия.
Разбира се, че в този процес има множество подводни камъни.
Русия предпочита да види по-вменяеми ръководители на отделни групи зад масата на преговорите, докато част от политическото ръководство в Дамаск очевидно се стреми да се избави от участието на редица местни лидери в преговорите за бъдещето на страната. Позицията и на двете страни е напълно разбираема.
Що се отнася до непримиримите, откровено джихадистки групировки, то предвид заслабналия им военен потенциал, ще нарасне тяхната терористична активност. В отговор на настъплението на правителствените войски върху анклавите в предградията на Дамаск и в провинция Хомс, и в Дамаск, и в Хомс с разлика от няколко дена бяха извършени терористични актове, които убиха повече от сто човека.
Заминираните автомобили бяха взривени дистанционно. А това е лош симптом.
Както показва опитът, след дистанционното взривяване на автомобили следват терористите-смъртници.
Колкото по-лошо върви войната за джихадистите, толкова повече подобни терористични актове ще виждаме.
На ИД вече не й достига бронирана техника, боеприпаси…Всичко това бе предизвикано от работата на руските ВКС. Русия върна ИД към старата, «средновековна» тактика на «завземането на крепости».
За да се взривят блокпостовете и укрепените точки на правителствените войски и техните съюзници се използват натъпкани с взрив трактори, комбайни и т.н.
Използват ги като по времето на Великата Армада — пускат ги на пределна скорост, най-често със смъртник в кабината.
Рязко нараства нужда и от смъртници.
Пропагандата на ИД се извършва с пълна сила, паралелно работят и доста уж «неутрални» сайтове. В последните няколко месеца в пропагандната работа на антиправителствените групировки нарастват религиозните мантри: практически ежедневно се публикуват антишитски речи, които обрисуват даже не Иран, а всички шиити във вселената като едва ли не световна задкулисна сила, водеща несправедлива борба срещу праведните джихадисти.
Например, шитското вероизповедание на един или друг командир или целия еди кой си отряд, воюващ на страната на Дамаск, се подчертава особено дебело.
Както е ясно, това се прави напълно съзнателно. Както е ясно и друго — това е дело на Ер-Рияд.
На това саудитско безумие може да се противопостави само една доктрина. И тя е спасителната за тази част на света, а и за цялото човечество — доктрината за запазване на Сирия като единна и неделима многонационална, но СВЕТСКА държава.
За жалост, реалността ни подсказва, че в най-близко време може да се очаква рязък ръст на терористичната активност не само в Сирия, но и в целия свят.
Военните успехи на правителствената армия закономерно ще доведат до ответни действия от страна на джидистите.
