През пролетта на 1942 г. се заражда идеята сред антихитлеристката коалиция за създаване на международен военен трибунал за съдене на военнопрестъпниците от Втората световна война.
Народният съд върна България в лагера на победителите от Втората световна война и даде път на Отечественофронтовското правителство. Виновните за третата национална катастрофа получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си теглото на фашисткия режим.
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища са разстреляни точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.
Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.
Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
През пролетта на 1945 год. всички състави на Народния съд в България произнесоха своите сурови, но справедливи присъди. Народният съд в България е изграден, действа и е съобразен със следната правно-политическа обстановка:
а/ Наредба-Закон за Народния съд, който е логичен резултат от задълженията на нашата държава към Великите сили-победителки.
б/ Народния съд бе одобрен и аплодиран от политици като НИКОЛА ПЕТКОВ, КИМОН ГЕОРГИЕВ, проф. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ, проф. ПЕТКО СТАЙНОВ, ЦВЯТКО БОБОШЕВСКИ, ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ, АНГЕЛ ДЕРЖАНСКИ и др.
в/ Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал.
г/ Член 5 от Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството.
д/ Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон.
е/ Съюзната контролна комисия в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.
ж/ Създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от войната.
Народният съд проведе заседанията си с участието на висококвалифицирани видни юристи, изявени общественици, политици, културни деятели и пострадали от фашизма.
Народните обвинители са над 150 народни човека.
Народният съд се произнесе:
Подсъдими – 10 919
Смъртни присъди – 2618
Изпълнени – 1046
На доживотен затвор – 1226
20 години затвор – 28
15 години затвор – 946
12 години затвор – 41
10 години затвор – 627
8 години затвор – 134
7 години затвор – 134
6,5 години затвор – 1
6 години затвор – 48
5 години затвор – 1006
4 години затвор – 7
3 години затвор – 332
1 годинa затвор – 724
8 мeseca – 4 / 6 мeseca – 5
1 година условно – 652
Прекратени преписки – 104
Починали – 202
По същото време във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 хиляди (френският Народен съд е издал 6 000 смъртни присъди, включително на бивши министри и премиери. ), в Белгия – 53 хиляди, в Холандия – 45 хиляди, в Чехословакия – 38 хиляди, в Унгария – 26 хиляди, в Дания – 15 хиляди.
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:
Първи — за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
Втори — за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание;
Трети — за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница;
Четвърти — за съдене на „военните престъпници“.
Шести — за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология
Седми — за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония
Осми — за съдене на фашистките агенти от Софийска област
Девети — за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища
Десети — за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци
Единадесети — няма данни
Дванадесети — за съдене на членовете на организациите „Бранник“, „Български национални легиони“, фашистки профсъюзи и други
Тринадесети — за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани.
Историята на България сочи, че по времето на фашизма – от 9 юни 1923 год. до 9 септември 1944 год. освен горните деяния са убити един министър-председател – АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, 25 министри, 150 народни представители и 315 членове на централните ръководства на БКП, БЗНС и РМС! Екзекутирани са 184 души в затворите на страната.
Само за месец и половина – от 16 април до края на м. май 1925 год. в София са убити 500 души, от които 100 души са поети, писатели и журналисти. 200 души са ликвидирани в казармите на Четвърти артилерийски полк, 90 души във военното училище и 40 души в гвардейския конен полк.
Ето защо Народният съд със своите присъди издигна по-високо знамето на България като правова държава. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие на извънредните съдилища. Няма друга институция, която да дава най-категоричен и неопровержим отговор на въпроса „Имало ли е фашизъм в България?“.
Няма капиталистическо и фашистко законодателство, което да осъди престъпленията на съвременната управляваща капиталистическа класа.
Но има един по-мощен закон – законът на Народа, който се прилага в необходимите моменти с най-важната институция. Институцията Народен съд.
Страхът от Народният съд сковава днешните капиталистически правителства и те го отричат, мразят, опитват се да го омърсят, защото не искат утре и те да бъдат съдени за престъпленията срещу Народа.
Но Народният съд не е подвластен на законите на Капитала – той идва с Революциите и е Гилотината в ръцете на Народа.
Народният съд е най-тежкото оръжие в ръцете на Народната власт, в ръцете на Демокрацията.
На този ден през 1945-та година българските фашисти, предатели и мародери получиха урок по родолюбие!
След заслужените наказания над фашистките палачи, стотиците хиляди български майки с черни забрадки продължиха да оплакват над 400 000 български младeжи и мъже, загинали заради престъпните капиталистически войни и братоубийства, потопили България в кървав мрак.
Всеки капиталистически режим получава своя Народен съд.
Подсъдимите да станат – влиза Негово Величество Народът!
Павел Иванов