Политиците на Великобритания вече не виждат голям смисъл да провеждат референдум за излизането от ЕС, защото само до 15 годни, според тях, той ще се разпадне.
Това пише журналистът от The Spectator Джеймс Форсайт. Както счита авторът, освен икономическите проблеми ЕС се е сблъскал с непреодолимия бежански поток от Близкия Изток и Северна Африка.
За бежанците Форсайт пише:
«Това е повече от сложна задача за страните от ЕС. Само 414 бежанци бяха преселени в рамките на плана, който трябваше да разпредели 160 хиляди по цяла Европа, цялата Шенгенска зона в момента е на границата на фалита».
А без Шенген, както и без солидарността между държавите от ЕС, е трудно да се говори за каквато и да интеграция.
В съответствие с предизборните си обещания правителството на Дейвид Камерън трябва до края на 2017 година да проведе референдум за излизането на страната от ЕС. В немалка степен, благодарение точно на това обещание, партията на Камерън успя да победи на последните избори, което потвърждава наличието на голям брой евроскептици в британското общество.
В континентална Европа става все по-очевидно, че поводи за оптимизъм почти няма. Австрия, Полша, Унгария, Швеция въведоха контрол на границите си и вече не може да се говори за «единна и отворена» Eвропа. А и проблемите на икономическото неравенство между членовете на ЕС на са изчезнали.
Но какво може да замени ЕС?
Към единното икономическо и политическо пространство Старият Свят вървя много дълго, в продължение на столетия. Нима континентът стои пред перспективата отново да се върне към националините валути, митници и граничен контрол?
Тогава излиза, че усилията за създаването на «общоевропейски дом», свързани с безкрайните дискусии политически интриги, са били хвърлени на вятъра.
Бъдещето на Стария Свят изглежда повече от мъгливо.
ЕС започна от Съюз за въглищата и стоманата. После прерасна във финансов съюз. После дойде кризата, когато не успяха да приемат общата Конституция. И стана ясно, че Евросъюзът е нежизнеспособен. В името на какво нациите трябваше да се откажат от суверенитета си? Всички държави в ЕС имат различни цели, а формите, заставящи държавите да се подчиняват, липсват.
Кризата от 2008 години изостри противоречията между «метрополиите» в лицето на Франция, Германия и «перифериите» в лицето на Гърция, Италия, Испания и страните от Източна Европа. Разногласията са толкова дълбоки, че е трудно да очакваме компромис.
Единственото, което задържа ЕС от пълен разпад още сега, това са преговорите, които се водят със САЩ по повод Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. По принцип, това Трансатлантичеко партньорство би могло да замени ЕС, но Старият Свят ще бъде длъжен да приеме целите и да заиграе за интересите на САЩ. След като в преговорите по въпроса се включи и Европейският парламент, стана ясно, че се върви към пълна загуба на суверенитет от страна на Европейския съюз.
Очевидно е, че ЕС е нежизнеспособен. На пръв поглед скелето изглежда здраво, но на практика всяка държава има свои собствени интереси и цели. Това се видя от ръста на популярността на евроскептиците, от референдума за независимост на Шотландия, от плановете за отделяне на Катлония, от победата на Джеръми Корбин на изборите за лидер на Лейбъристката партия във Великобритания, от победата на СИРИЗА в Гърция.
На този етап страните не могат да скъсат от раз със структурите на ЕС, защото те са свързани финансово с Европейската Централна банка и са принудени да търсят нейната благосклонност. Но всичко показва, че нещата вървят към взрив на съюза. По отношение на Гърция ЕЦБ не прави никакви отстъпки, а това още повече тласка държавата към нови и нови дългове. Подобна политика влиза в рязко противоречие с интересите на гражданите на държавите, които остават без работа и доходи.
Националните администрации са принудени да се съобразяват със споразуменията с ЕС, но това същевременно води до мощен взрив на вътрешните социални проблеми и вопиющ ураган от неравенство.
Ако някой си въобразява, че неравенството няма да гръмне, жестоко се лъже.
Гърмът ще отекне надалеко.