Рожден ден на тригодишно дете, което след месец-два ще тръгне на забавачница. Подаръкът от по-възрастната му баба е малка раничка, пълна с боички, пластелини, книжка с приказки, блокчета за оцветяване… Другата баба казва с ироничен тон: «Аз пък ще му дам една голяяяяма пара!» и подава на детето доста «тлъста» банкнота.
Тригодишното хлапе захвърля на една страна „парата“, взема шарената раничка, сяда на пода, изважда цялото й съдържание и с интерес разглежда непознатите за него неща… Минават години, порасналото дете е гимназист и в своята дипломна работа на тема «Кое човешко изобретение е нанесло най-голяма вреда на хората?» кратко формулира основната си теза — парите. Как ли е достигнало до този извод?
Две-тригодишно момиченце посреща гостенката на семейството му — близка родственица. Застанало на прага, то държи с двете си ръчички спестовна касичка, поднася я към гостенката и пита: «Колко пари ще пуснеш в касичката ми?»… Минават години и това момиченце става майка на дете, отглеждано главно от възрастната му прабаба. Връщайки се от работа младата майка дава на детето купена за него козуначна кифла. За прабабата кифла няма, а майката едва ли се досеща, че може да й се яде, за да даде едно парченце от кифлата на старата жена…
Как може да бъде тълкувана постъпката на добре образованата млада майка — като чиста несъобразителност или като проява на скъперничество да не се купят две кифли? Най-вероятно второто… Нищо чудно тази майка да е възпитавала детето си по същия начин, по който тя самата е била възпитана — вместо поздрав към по-възрастния човек, да му поднасе касичката си, за да пусне в нея пари…
За какво става въпрос в тези два житейски примера – за проява на бездуховност, в първия случай, или за деформация на човешката душевност, която започва от най-ранна възраст? Несъмнено между двете понятия има дълбока връзка. Човекът, запазил своята душевност чиста и неподвластна на такива човешки пороци като алчност и скъперничество, не може да бъде бездуховен човек. Бездуховността не е вследствие на ниска образованост, а човешко качество, формирано в определено време и в определена среда. Има много хора, които по някаква причина не са получили високо образование, но са се изградили като хора с богата душевност и с подчертан култ към науката и изкуството.
Едва ли може категорично да се определи днешното време като време на бездуховност, но за съжаление, могат да се посочат примери, които будят горчив смях, «смях през сълзи». Достатъчно е само да се спомене за разговора между водещия на едно детско телевизионно шоу и момченцето, което вместо избраната от него детска песничка за “Розовата пантера“, то запява «О, тигре, тигре, имаш ли париии…» и на въпроса какъв ще стане като порасне, отговаря, че иска да е батман, но баща му го съветва да стане дилър като оня Станчо, който „обича шума на парите»…
Не е ли по-добре да се говори за света на парите и бездуховността? Защото във всяко време може да се видят прояви на бездуховност и със сигурност те имат пряка връзка с култа към „златния телец“. Алчният, жаден за пари човек, скъперникът, който не би дал и пукнат грош за доброто на другите хора, е лишен от духовни интереси. Той не чете книги и не купува произведения на изкуството /освен ако не е решил да ги колекционира с комерсиална цел /, той не ходи на концерти, не се интересува от театър. Дори киното не буди у него особен интерес… Всичко, което изпълва съзнанието и битието му, е свързано с парите – как да ги спечели по-бързо и по-лесно, как да ги умножи и как, чрез тяхната сила, да властва над другите хора… За хищническата му същност, отразена в сполучливия метафоричен образ на вълка, се отнасят думите на поета:
„Бастун, дебела шуба, пура – всичко на место,
но в замъглените очи банкерската душа звучи
с единствената своя струна от злато.“
И обратното – във всяко време се раждат хора с широки сърца и с отворени за науката и културата очи. И слава Богу, че ги има! Защото те създават духовните ценности и на тях се дължи човешкият прогрес!
Александрина Шаханова