В авиобаза Кувейрис в източната част на Алепо пристигнаха руски морски пехотинци, съобщиха арабските медии.
Според разпространената информация, там ще бъде доставена зенитно-ракетната система С-300, за да се предотврати турското нахлуване в северната част на Сирия. Компонентите на системата вече са доставени в базата, твърдят арабски източници, които отбелязват, че средства на ПВО наистина ще бъдат прехвърлени в най-близко време в обекта. Вероятно става въпрос за С-300.
Както отбелязва арабската преса, Анкара иска буферна зона между сирийските градове Джараблус и Азаз, където турците имаха намерение да заселят бежанци, за да обезопасят коридор за авиоудари, в това число и от руската авиация. В противен случай Турция ще изгуби в сирийския конфликт.
Ситуацията се усложнява и от факта, че САЩ подкрепят отрядите на народната самоотбрана на сирийските кюрди YPG, които са част от опозиционната коалиция «Демократични сили на Сирия». Те искат не само завземането на столицата на ИД — Рака, но и затварянето на коридора на сирийско-турската граница.
В този случай цялата граница ще остане под контрола на сирийските кюрди. Отчитайки факта, че Турция се готви да изпрати там войска, не е изключено Анкара да се реши на радикални мерки — на нахлуе в Сирия. Още повече, че локалните нарушения по границата от страна на турските специални части и различни сухопътни части са фиксирани многократно.
Припомняме, че авиобаза Кувейрис бе разблокирана от правителствената войска на Асад на 10 ноември 2015 година след три години обсада.
През цялото това време сирийските летци и курсанти бяха в кръгове отбрана.
Има експерти, които считат, обаче, че информацията за прехвърлянето на С-300 в Кувейрис не отговаря на действителността.
Те твърдят, че сирийците имат ЗРК «Бук» и от гледна точка на защитата на летището, този зенитно-ракетен комплекс е напълно достатъчен. Аргументите им са следните: ако говорим за някаква зона без полети, то тя се гарантира от изтребителите на руската авиация, независимо от това, че са доста далеко от дадената военна база. Локаторите, които се разположени от Русия в Латакия, фиксират всички видове летателни средства на достатъчно голяма далечина.
Ако С-300 наистина е прехвърлено, то на новото летище ще трябва да се разположи и обслужващ персонал, за да може зенитно-ракетната система да работи ефективно, а и за охрана на системата. А това е твърде рисковано и мащабно мероприятие, твърдят експерти.
Другите им аргументи по темата са, че изтребителите от сирийската авиация имат достатъчно високи характеристики и могат да пазят достатъчно ефективно въздушното пространство.
Експертите, които са на обратното мнение, твърдят, че С-300 може да се разположи около военното летище, имайки предвид радиуса на поражение, което нанася системата — 300 км. Но само, ако има абсолютно сериозни опасения около действията на Турция. Да не забравяме, че под маската на борба срещу ИД Турция може да реши да вкара сухопътни части с подкрепа на авиацията. Само този фактор може да мотивира засилването на частите на ПВО в Сирия — за да се прегради по този начин сирийско-турската граница и територията, на която Анкара планира да създаде буферна зона.
При нужда там могат да бъдат разположени и няколко радиолокационни роти, които да дежурят и да осъществят необходимото разузнаване на целите. Всичко зависи от информацията на съответните служби.
Ако има разузнавателни данни, че Турция наистина планира да създаде буферна зона, то стабилизирането на ПВО на територията на Сирия е напълно оправдано.
Главният недостатък на С-300 е, че презареждането на пусковите установки на ЗРС е твърде сложно и продължително. Т.е. разчетът на системата се извършва на база броя ракети, които са готови за пуск. Ако те не са достатъчно, а нальотът е мащабен, то ще възникне опасност от изтощаване на бойния комплекс, твърдят експерти.
Специалисти от времето на СССР твърдят, че ПВО трябва да се създава предвидливо предварително, в зависимост от противника и обектите, които трябва да се прикрият. Или ако има нужда от защита от нападателни средства — тогава се създава т.нар. ешалонирана отбрана.
Според съветските специалисти, прехвърлянето на С-400 в Сирия е повече демонстрационен политически акт. Време е да се помисли как реално да се обезпечи жизнеността на тази система. За целта трябва да се разположат разнообразни средства на ПВО и всички те да бъдат обединени в една система, за да могат да бъдат командвани от единно командване.
Атаката над руския бомбардировач Су-24 настина беше планирана акция. Т.е. заплахата за руските самолети в Сирия, както и заплахата от турска агресия над сирийска територия остава и до днес. Министерството на отбраната на Русия отбеляза, че се стоварва турска войска около сирийската граница. Съвсем не е нулева вероятността и други играчи да нахлуят на територията на Сирия. Затова по отношение на ПВО на Сирия трябва да се подходи напълно сериозно, — продължават специалистите от времето на СССР.
Те допълват, че ако имат възможността да запазят сирийското небе, ще разположат поне две системи С-400 и три-четири С-300, за да се прикрие цялото въздушно пространство над Сирия. След това ПВО ще успее не само да отблъсне противника, но и ще го принуди да мисли, преди да се реши на каквито и да са други действия.
Вероятно освободеното летище вече се разглежда като обект, в който ще се базира сирийската авиация. В такъв случай обектът трябва да бъде защитен от нападение, както от земята, така и от въздуха. Ако на земята летището се защитава от сухопътни сили и спецчасти, то от удари от въздуха това трябва да стане чрез зенитно-огневи средства.
С-300 и С-400 са средства с голям обхват, т.е. те са зонална отбрана, а ЗРПК «Панцир-С1» и ЗРК «Тор» са за охрана на обекти.
Затова не е изключено в новата база да се разположи ПВО, отчитайки непредсказуемите действия на турското правителство.