Крайната деница се активизира в резултат на бежанската криза в Европа.
В интервю за „Трутаут” Ноам Чомски обяснява причините, които са в основата на кризата, както и бъдещето на европейския мултикултурализъм, пише „Спутник”.
Световноизвестният лингвист счита, че причината за милионния поток от хора, които тръгнаха да бягат от Африка и Близкия Изток през изминалите няколко години, е намесата на Запада в Ирак и свалянето на Муамар Кадафи в Либия.
„Освен убийствата и унищожението, жестоката окупация причини избухването на сектантски конфликт, който понастоящем раздира Либия и целия регион. Инвазията прокуди много хора, значителна част от тях избягаха в съседните държави, но това са все бедни държави, те са оставени сами да се справят с последствията от нашите престъпления.”
Отчаянието на масите там доведе до зараждането на терористични групировки като Ислямска държава, както и до избухването на гражданската война в Сирия, допълни той.
Вината на Запада за прогонването на тези милиони хора е огромна, а европейските нации отказват да поемат отговорността си и последствията от действията си.
Чомски казва още:
„Европа работи само по налагането на строги ограничителни мерки, но те разоряват бедните държави и препълват с печалби Северните банки. Западна Европа се провали напълно, защото отказа да поеме отговорността за човешката катастрофа, която е резултат от престъпленията на Запада».
Да, Германия и Швеция приеха голям брой мигранти, но те вече затягат контрола на границите си. ЕС твърди, че не може да поеме голям брой бежанци и залага на Турция — като буферна зона.
„Основните усилия на Европа са насочени в следното: да притиснат Турция да задържи нещастието и страданието далеч от Запада, подобно на ситуацията със САЩ и Мексико. Веднъж осигурили си защита от „заразата”, тяхната съдба представлява значително по-малък интерес.”
Чомски акцентира и върху начина, по който се отнася турският президент Реджеп Ердоган към кюрдите и ареста на университетски учени, които си позволиха да критикуват политиката на президента. Чомски също се е подписал в протестно писмо срещу мерките на Анкара, както и значителен брой учени и общественици от света.
„Турските академици, които са подписали петицията, са задържани и заплашвани, има такива, които бяха дори нападнати. Междувременно турската репресия продължава да ескалира.”
„Турските учени и много други общественици там проявиха забележителна смелост и почтеност, те се противопоставиха бурно на държавните престъпления, по начин, който не се среща често, те рискуваха живота си, понасяйки тежки наказания за достойната си позиция.”
Проблемите в Турция тепърва предстоят.
„В изминалите Ердоган полагаше усилия да утвърди властта си, но нищо повече. Той обърна гръб на демокрацията и свободата, към които се стремеше Турция по-рано. Ердоган иска да е краен авторитарен управник, той вече е на границата на определението за диктатор — суров и репресивен.”
Европейските лидери заради кризата в Гърция наложиха нереалистични икономически и социални реформи на гръцкия народ, — обвинява Чомски.
„Условията, наложени на Гърция, обслужват само интересите на кредиторите и довеждат страната до пълна катастрофа. Целта на този садизъм не е гръцкият народ, а всеки, който посмее дори да си помисли, че хората имат равни права с финансовите институции и инвеститорите.”
„Строгите мерки във времена на рецесия не дават никакъв икономически резултат, както отбелязват дори икономистите от МВФ. Трудно е да ги възприемем като нещо повече от класова борба, чиято цел е да погуби демократичните достижения — главният принос на Европа към съвременната цивилизация.”
Посягат с груби и оцапани с мръсни пари ръце върху социалната демокрация. И това не е само спрямо отношението на Европа към Гърция. Икономическата политика създаде огромна пропаст между бедните и богатите, като в най-скоро време най-богатата част от населението (1 %) ще притежава повече от половината от световното богатство.