Беглият анализ на пресата, информацията от социалните мрежи и дори научната литература по въпроса ни позволяват да направим извода, че понастоящем се води достатъчно сериозна дискусия около перспективите за дестабилизация, с които се сблъсква Русия. Най-често общата концепция звучи така: рязкото падане цената на нефта заедно със западните икономически санкции, въведени след анексирането на Крим от Русия и във връзка с нейната подкрепа за сепаратистите в източна Украйна, ще провокират такива икономически и социални вълнения в Русия, които ще се превърнат в заплаха за правителството на президента Владимир Путин.
Като аргументи в защита на тази концепция анализаторите привеждат проведените неотдавна протести в Русия, антипутинската риторика от страна на руските опозиционни блогъри и дори незавършилото разследване по делото за убийството на опозиционера Борис Немцов. Някои наблюдатели твърдят, че всичко това е доказателство за ръста на нестабилност в Русия.
Макар да е достатъчно съблазняващо (и за някои достатъчно приятно) да се предскаже началото на края на Путин или поне бавното влошаване на ситуацията, което може да доведе до политически промени в Русия, подобни теории имат един общ недостатък: техните автори анализират Путин, Кремъл и събитията в Русия от западна гледна точка.
В действителност властта на Путин в Русия и неговият авторитет сред руснаците си остава неизменно стабилен, независимо от обстоятелствата, които биха могли да сложат край при болшинството западни лидери. Малко вероятна е сериозната дестабилизация на Русия.
За да се провокират вълнения в Русия, трябва да се откажем от чисто западните си предпоставки и хипотези, които просто са неприложими за Русия.
Отказ от западната гледна точка
Първата заблуда, на която обикновено се базират наблюдателите, е в това, че Путин наистина се вълнува от мислите и действията на руския народ.
Струва си да припомним, че властта на Путин не произтича от народа, който той управлява — така, както е в западните демокрации. Държавата на Путин в значителна степен работи с методите на принудата. Някои експерти твърде много преувеличават важността на предишната кариера на Путин в КГБ, но без всякакво съмнение, не само работата в руското разузнаване е направила от Путин това, което е той в момента. Да, опитът, натрупан по време на работата в КГБ създава определен светоглед.
Настоящите и бившите представители на специалните служби в Русия се наричат чекисти, т.е. преки наследници на ЧК — тайната полиция, създадена от Ленин.
Такъв светоглед предполага използване на твърди мерки на принуда по отношение на населението в случай на възникнала необходимост. И Путин, и руският народ разбират това — а това освобождава Путин от необходимостта да демонстрира загриженост около народните вълнения, започнали във връзка с ръста на цените на храните и другите стоки.
Втората заблуда произтича от първата: Путин се вълнува от това, как руснаците изразяват своето недоволство, а именно — демонстрации, протести и т.н., и тези прояви на недоволство влияят върху неговите решения.
Западните коментатори и репортери наричат тези протести предвестници на промени или барометри на недоволството, но си струва да отбележим, че в Русия върху протестите се следи крайно внимателно и че руските служби за сигурност извършват огромна работа по тяхното контролиране, събиране на информация за техните организатори за последващо използване.
Путин разбира, че вероятността протестите да достигнат такова ниво, че службите за сигурност да не могат да се справят със ситуацията, практически граничи с нула.
Путин вижда смисъл в следното: да позволява на тези протести да се случват, защото това му позволява да твърди, че в Русия има демокрация.
Това може да се окаже крайно полезно пред такива международни организации, като ООН, ЕС и т.н.
Последната погрешна предпоставка е в това, че, ако икономическите условия в Русия продължават да се влошават, недоволството и вълненията сред руснаците ще достигнат такова ниво, което ще се превърне в заплаха за настоящото статукво.
Докато това твърдение е абсолютно справедливо и оправдано за Запада, болшинството руснаци се отнасят към дефицита не така, както жителите на Запада.
Руснаците се гордеят с това, че им се налага да страдат (много интересна черта, която е характерна и за другите славянски култури, но почти липсва при другите народи).
Когато руското правителство обяснява причините за икономическите трудности и обвинява външните сили за това, такива като ЕС и САЩ, необходимостта да се търпи и да се смириш с дефицита се превръща практически в национален вид спорт и повод за национална гордост. Това за руснаците е още един начин да се борят срещу международната общност, която Кремъл характеризира като крайно антируска. Това обяснява и някои действия на Путин, от които западните икономисти изпаднаха в шок и ужас — въвеждането на контрасанкциите срещу западните търговски партньори на Русия, които нанесоха допълнителен ущърб на средностатистическото руско семейство.
Много коментатори считат, че, когато икономическата ситуация в Русия стане достатъчно тежка, популярността на Путин рязко ще падне независимо от това, доколко силно руснаците го обичат сега.
Първо, погрешността на това твърдение е очевидна от самото начало, защото то предполага, че Путин се вълнува от своята популярност в политически смисъл. Отчитайки всичко това, което ни е известно за Путин, напълно вероятно е той лично да получава някакво удоволствие от високите си рейтинги, но едва ли те оказват върху него влияние относно политическите му решения.
Както бе казано по-горе, дори нивото на популярността му да падне, Путин има спецслужби, които могат да го задържат на власт. Той без колебание ще използва инструментите сплашване и принуда, за да ликвидира опозиционните сили — доказателство за това е съдебното преследване на женската пънк-група Pussy Riot и убийството на журналистката Анна Политковская. Струва си да отбележим, че руснаците се отличават от жителите на Запада по още една своя особеност, която потвърждава казаното по-горе.
Руснаците традиционно предпочитат стабилността пред това, което те наричат «хаос» — настоящата демокрация.
Болшинството руснаци са готови с лекота да пожертват това, което жителите на Запада считат за свои неотменни права — в името на стабилността, дори тази стабилност да означава дефицит на стоки, услуги и ограничаване на свободата.
И, разбира се, много руснаци считат Путин за първия силен лидер на постсъветската епоха, затова неговата популярност едва ли ще пострада силно при какъвто и да е вариант на развитие на ситуацията.
Истинската заплаха за властта на Путин
Кое може съществено да повиши вероятността за нестабилност в путинска Русия?
Мерките, предприети от руските олигарси, стремящи се да изместят Путин, или опитите на спецслужбите да вземат властта в свои ръце могат да се окажат значително по-дестабилизиращи, отколкото заплахата от народни вълнения.
Без съмнение, Путин разбира това и предприема някои профилактични мерки.
Първо, той твърдо наказа влиятелния олигарх Михаил Ходорковский, който извърши фаталната грешка, хвърляйки призив на Путин в политическата сфера. Ходорковский, някога бивш богат бизнесмен в Русия, беше осъден на допълнителен срок на излежаване в сибирски затвор, след което последва изгнание извън Русия.
Настоящите руски олигарси без съмнение разбират, че тях ги очаква същата участ, ако се изправят срещу президента на Русия. Те също добре разбират, че дори в изгнание, нямат никаква сигурност за живота си, ако се скарат с Путин. Множеството убийства на известни руснаци, извършени извън пределите на Русия доказват това — в това число убийството на Александър Литвиненко.
Второ, най-вероятно Путин споделя с олигарсите тесните си връзки със силоваците и така им пречи да се обединят срещу него. Напълно е вероятно Путин да съзнава важността на контрола над високопоставените офицери по време на опитите за държавен преврат, насочени срещу Михаил Горбачов, които бяха предприети в периода на разпада на СССР.
През 1991 година Путин беше офицер в КГБ от средно звено и служи в Санк Петербург. Тогава няколко привърженици на твърдия курс от съветското ръководство предприеха неуспешен опит да свалят Горбачов от власт, заради неговите планове да увеличи автономността на съветските републики, което по-късно доведе до разпада на СССР.
Трето, Путин и олигарсите разбират, че в условията на подобен порядък, който съществува днес, двете страни ще процъфтяват. Всичко това свежда до нула вероятността някой да направи опит да промени съществуващото политическо статукво.
Главната преченя, пречеща да се оценят перспективите около нестабилността в путинска Русия, е склонността на Запада да проектира западните ценности и аргументация върху руската система, в рамките на която западните схеми просто не работят.
Нещо още по-лошо, Путин и Кремъл знаят това горното. Считат го за особеност на западния светоглед и активно го експлоатират.
Путин заявява решително, че Русия — това е демокрация, където има избори, парламент, закони, съдии и дори протести срещу действащото правителство. Путин разбира, че такива изявления ще заставят лидерите на западния свят да предположат следното: «Путин никога няма да направи еди какво си, защото руският народ няма да го подкрепи».
Но западните лидери и наблюдатели често изпускат факта, че нито Путин, нито руският народ никога няма да се държат в съответствие с горното твърдение. И макар някои да наричат това връщане към студената война, най-вероятно това е най-добрият начин да се оценят плановете и намерения на Кремъл — те да се разглеждат само по отношение на прагматичната политика.
Путин ще действа винаги най-наред в съответствие със своите лични интереси, а едва след това — в съответствие с интересите на Русия.
Жителите на Запада могат да разберат това, но те често изпускат от вниманието си, какви форми придобива това в руския контекст. Както веднъж каза един руски чиновник в частен разговор,
«ние не сме жители на Запада, това е една от най-главните грешки, които вие, американците, правите. Вие не допускате тази грешка по отношение на китайците, нали? Защото външно ние приличаме на европейци, а ние приличаме».
Макар Путин и Русия на пръв поглед да изглежда, че са ориентирани към Запада, а Русия да изглежда демократична държава, в която има парламент и отвреме-навреме протести, в действителност това е само декор.
За да се даде точа оценка на перспeктивите за дестабилизацията на ситуацията в Русия, трябва най-напред да се погледне светът, а още по-важно — да се погледне светът с очите на руснаците.