Предвижданията за новата година: Ще бъде лошо, за България – още по-лошо

Светът през настъпилата година

Неизбежно е запазването на основното противоречие на планетата –борбата на глобализма за запазване и засилване на основната му цел : поглъщането на цялата планета и противодействието на редица държави за преразглеждане на глобалната матрица и за нейната промяна. В зависимост от протичането на процеса се очакват грандиозни промени, които може да се определят като смяна на епохите. Този момент трудно може да се „улови” и да се опише, може само да се почувства необратимия обрат на колелото на съдбата. В такъв момент хората изпитват болка, неудобство и страх. Може като някакво оправдание да се каже, че към такива моменти е невъзможно човек да се подготви предварително.

В какво се материализара описаният процес ?

1. Глобализмът достигна физическите граници на планетата Земя и се отрази от тази граница. Взаимодействието на правата и отразената вълна породи  стояща вълна. Наричат я планетарна, системна, цивилизационна криза и още криза на глобалния капитализъм.
2. Неимоверното разширяване на прочутия „свободен пазар” събуди от сън етногенетичните пространства, които масово излязоха извън границите  на местообитаването си заедно с претенциите на древните империи – Русия, Китай, Иран, Турция, Арабския халифат, възстановената идея за „Реч посполита”.
3. Европа е под ударите на тези претенции и на нея не й остава алтернатива освен древния лозунг „Натиск на изток !”
4. Вземайки предвид, че главният двигател на създадения от глобалната криза слабоструктуриран и управляем хаос са САЩ, ще се наблюдава идеологическо разцепване на Европа на континентална и морска част (в смисъла на геополитиката), т.е. на англосаксонска част и на класическа европейска част (в смисъл на римската и византийската империи). Към англосаксонската  европейска част, ще се присъединят Полша и Турция.
5. Това ще бележи началото на края на ЕС и НАТО и мъчителният стремеж към нови континентално-структурни образования.

Извън този стремеж бъдещето на Европа като геополитеческа, етническа и цивилизационна структура е мрачно.

6. Ще продължат започнатите опити за религиозно преформатиране на човечеството под покрива на неясна свръхнова религия. Едни от първите „жертви” ще станат Исляма и Православието с приравняването на Корана с „Моята борба” на Адолф Хитлер и сливането на Православието с обединеното католико-протестантство и като добавка – остатъците от исляма. „Християните и мюсюлманите са братя и сестри – цитира Франс Прес думите на римския Папа, казани в джамията в столицата на Централноафриканската република  Банги – Всички, които твърдят, че вярват в Бог, трябва да се обединят в своето миролюбие, защото Бог-това е мир. Салам”.

Това са неизбежни тенденции, които съществуват обективно и които ще продължават да съществуват до появата на исторически или природен протуберанс (революция или природна катастрофа), независимо от фактическия или привиден край на процеса.

 Съединени американски щати

В епицентъра на процеса са САЩ. Вътрешното състояние на САЩ може да се прецени като постепенна цивилизационна, икономическа и политическа деградация. Това съвсем не значи, че утре САЩ ще изчезнат от политическата карта на света, но както във всички други страни по света, в нея са се събудили незаглъхналите архитипове от ранните години на варварското заселване на Новия свят (инстинктът на месианството).

Това реанимирано минало винаги е преследвало американците и американската политика, за да избуи след края на Студената война във фалшивия ентусиазъм от някаква мнима победа. Коренът на този ентусиазъм много добре описа преди половин век видният американски политик Дж. Уйлиам Фулбрайт :

 

„Своеобразието на човешката натура е в това, че чувството на неувереност в себе си силно изостря чувството за сила и дълг. Когато нацията е силна, но не й достига увереност в себе си, тя е склонна да се държи много опасно както за себе си, така и за другите. Изпитвайки нуждата да доказва неща очевидни за другите, нацията започва да смесва голямата власт с неограничената власт, и голямата отговорност с всеобщата отговорност ; тя не иска да си признае нито една своя грешка и се стреми да спечели всеки спор, дори когато е несъществен и глупав. И като не вярва в своята голяма сила, нацията започва да губи мъдростта и перспективата, а заедно с тях и силата и разбирането че трябва да бъде великодушна към малките и слаби нации” (Дж.Уилям Фулбрайт).

Тактическата цел на САЩ е световен американизъм.

Та нали днес светът живее и се забавлява типично по американски (даже по Рождество Христово и по Нова година). По пътя си към тази цел САЩ постигнаха забележителни резултати и това ги вдъхновява за последните пет стъпки :

1. Създаване на Нюрбергски процес за съд над комунизма. Тези усилия ги наблюдаваме даже в България. Римският Папа определи три главни трагедии на 20-я век : арменския геноцид, сталинизмът и фашизмът. Забележете, че сталинизма е  преди нацизма.
2. Пренаписване и ликвидиране на историята на реалния социализъм, в това число и на Втората световна война, като прелюдия към пълното отказване от следвоенния свят на тримата Големи : Рузвелт, Сталин и Чърчил. И тук успехите са беспорни, като лидират заслугите на Холивуд наред  действията на „петата колона” в постсоциалистическите страни. Като подходящ пример може да споменем ставащото в Украйна.
3. Пълното компрометиране и ликвидиране на останалите социалистически страни : Китай, Виетнам, КНДР, Куба. Тук подходът е вече познат : започва с маргинализиране на техните лидери. Нарича се „персонолизация на врага”. Подходът е многофункционален, като използва юридическият постулат, който българските невежи американофили приписват на Сталин – няма човек, няма проблем ! Достатъчно нагледен пример е западният подход към руския президент, който доведе Иван Кръстев да изрече явната глупост и лъжа :
   

   „Резултатът от последните глобални допитвания, проведени от института “Галъп”, показа, че руският президент е най-непопулярният лидер в света. Популярността на американския президент Барак Обама, например, е 2 пъти по-висока”. Всеки средноинтелегентен и информиран човек знае, че истината е точно обратната на казаното.

4. Твърдото ликвидиране на ЕС, ако не формално, то фактически чрез неговото разделяне на махали с назначаването на страни-феодални наблюдатели за покорността на „раята”.
5. Активно ще продължи изграждането на новия американски Вавилон,  който ще бъде пълен със свръхнови технологични и технически средства : технология на „безсмъртието”, воини-терминатори, бойни безпилотни средства и др., които ще съседстват с неоархаични, неоробовладелски и неофеодални структури. Това ще бъде свят на „богове” и на „двуноги средства за производство”, които ще бъдат подлагани с електронни средства на процедури, потискащи волята и разума (тълпа от прислужници).

Очевидно е, че такава могъща държава  като САЩ не е без вътрешни проблеми и тези проблеми не са малко.

Държавният дълг е 98% от БВП, а американското общество притежава безкрайна търпимост към мошеничеството до тогава, докато фалшификата прилича на нещо реално. Това е вярно за всички равнища : от храната, която американците ядат, до политиците, които те избират и до мнимата непобедимост на тяхната армия.

Всичко това е една голяма ЛЪЖА, но това не вълнува никого, докато това е забавна, емоционално успокояваща ЛЪЖА (Крис Ходжес).

Несериозно е само САЩ с население около 5% от планетарното да потребява 40-50 % от планетарните ресурси, а всеки американец да потребява колкото 8 жители на планетата.

Всяко общество или държава, чието благоденствие се дължи на природна или на финансова рента рано или късно се изхабява и си отива, но финансовата рента е най-убийствената – да правиш пари от нищото (три са начините : лихва при кредит, обменен курс на валутите и капитализация на очакванията. Американците най-много ползват третия начин. Нарича се „американска мечта”).

САЩ ще остават водеща западна и световна държава с намаляваща външно-политическа стимулация и военни възможности най-малко още 50 години и това ще бъдат най-тежките години за цялото човечество от векове насам.

Руската федерация

Нека в началото да поставим основите на изследването – защо за процесите в света е толкова важно състоянието и перспективите на Руската Федерация ?

Отговорът : защото Русия е страна-континент и друга като нея НЯМА. И като страна-континент е основният проблем на протичащия исторически процес на глобализация и на идеологията на Глобализма.

Защото без Русия и против Русия протичащия исторически процес не може да бъде завършен.

Няма защо да го крием – след събитията в Сирия, колективният Запад е в ново, тотално настъпление срещу Русия. Това се усеща и се чувства и в България – със сериозно засилване на русофобията.

Западът атакува Русия по всички направления.

За икономическото вече знаем, има сериозно ожесточаване по историческото направление (тормози се и се  пренаписва руската история), по културното направление (ограничава се руското културно присъствие по Европа и по света — виж преследването на ансамбъл „Александров” в Прибалтика), по спортното направление (искат да изхвърлят от всички официални състезания руските лекоатлети), по транспортното направление (ограничават полетите на руските граждански самолети), по енергийното направление (блокирани са всички енергийни проекти в Европа).

В света се води война и не само за природни и материални ресурси. Най-важната война е за ума и душите на хората, война за привличането на колкото се може повече хора към принципите и мирогледа на олигарсите и плутократите. С това се занимават и западния глобализъм, и политическия Ислям и различните националисти.

От такава гледна точка руското културно пространство непрекъснато намалява. За последните 20 години носителите на руския език са намалели с 100 милиона души. Дерусификацията набира обороти и в Европа, и в постсъветското пространство, и в самата Руска Федерация.

Ето защо политологът Сергей Марков нарече Новата 2016 година една от най-тревожните в руската история.

Какво по-убедително доказателство от това, че за първи път след разпадането на СССР, руската държава открито определя САЩ като заплаха за националната си сигурност.

Това е ясен знак до каква степен са се влошили отношенията между Москва и Запада през изминалата година.

В документа, подписан от руския президент Владимир Путин в навечерието на Нова година, под заглавие „За стратегията за национална сигурност на Руската федерация”, САЩ биват определени като заплаха.

Кратка калкулация на казаното

Ако обобщим, главното диалектическо противоречие на съвремието, формулирано в началото на материала, се материализира нагледно в титаничния сблъсък между САЩ и Руската Федерация. Това противоречие извира от дълбините на историята (противоречието Изток-Запад) и отеква в живота на всеки човек по Планетата. То остава и ще продължава да остава и да определя общата резултатна на цивилизационното развитие до неговото окончателно разрешаване.

Но в неговото ескалиране и затихване, се набелязват и съвременни, главно тактически промени, чиято цел е избягване на разрешаване на противоречието чрез „меча на Александър”, т.е. чрез война. Война никой не иска или поне н нейният «военен» смисъл. Затова, «невоенната война», наричана с новоизмисления термин «хибридна», ще продължи.

Какви са новите нюанси от края на 2015 г. ?

Това са новите послания и от Вашингтон, и от Москва. За тях говори наблюдателят на международната информационна агенция «Русия днес» Ростислав Ищенко.

Американските послания свидетелстват за признаването от страна на САЩ на променения баланс на силите в света и приемане на необходимостта да води преговори с Русия без предварителни условия.

Първият сигнал изпрати вице-президентът Байдън, който пред заседание на Върховната Рада призова украинците да не си бъркат в носа, а да изпълняват Минските съглашения за федерализирането на Украйна. Това наистина е нещо ново, тъй като доскоро САЩ предявяваше своите претенции по изпълнението на това съглашение само към Русия.

Вторият сигнал изпрати държавният секретар на САЩ Джон Кери, като при преговорите в Москва подкрепи формулировките на Байдън и се оказа по-конструктивен от позициите на Германия и Франция.

Третият сигнал постъпи също от Джон Кери, който изложи модернизираната американска позиция по Сирия, според която те не настояват за непременната оставка на Башар Асад като предварително условие за преговори по същество.

Четвъртия сигнал е разблокирането от сената на САЩ на реформите в Международния валутен фонд, според които страни-членки като Русия, Китай, Индия и Бразилия получават допълнителни пълномощия, усилващи тяхното влияние върху политиката на фонда.

Петият сигнал беше изпратен от статия на Дъг Бендоу в американското списание „Форбс” със заглавие „Защо САЩ е още член на НАТО ?”. В статията се твърди, че разширяването на алианса с приемането на балтийските държави се е оказало колосална грешка, тъй като членове станали безпомощни нации, от чиято защита не е заинтерисована останалата Европа.

Статията е интересна с това, че НАТО в западната митология беше неприкосновена „свещена крава”, която не подлежи на никакви съмнения и критика. И ето, въпросът се обсъжда във водещо американско издание при това в открито недброжелателен тон. Естествено, това не значи, че утре НАТО ще се разпусне, но все пак за неговите членове най-важен е ядреният чадър на САЩ. И ако Вашингтон не е готов да воюва с Русия заради Рига и Вилнюс, то в Букурещ,  Варшава и София ще се замислят дали това не се отнася и до тях. Тогава, защо тези страни да членуват в НАТО и да носят финансовите тежести от членството, когато гаранции за тяхната сигурност няма ?!

Не трябва да се преоценява готовността на САЩ за компромис с Русия. Напълно е възможно САЩ да използват преговорния процес са прегрупиране на силите си за ново настъпление. За САЩ Русия ще си остане главният, основният геополитически и идеологически враг най-малко поради съществуващата микроскопична вероятност, тя да се върне към съветския проект. Това за САЩ и за глобалния проект е недопустимо и смъртно опасно.

Но самата открита готовност на САЩ за преговори с Русия създава в Европа нова реалност, която за много страни, особено в постсъветското пространство, по новому поставя въпроса : с Москва или с Вашингтон? Сега отговорът звучи съвсем другояче : няма избор между Вашингтон и Москва.

Може да се избира само кога и как с Москва

Това е главният нюанс в геополитическата картина на света от края на 2015 г – възстановеният статус на Русия като велика сила.

България

През новата 2016 г. вътрешното и външно състояние на България ще продължава да се влошава.

Както при възстановяването й като Третата българска държава, така и сега България е заобиколена от врагове. Те не й желаят нищо друго, освен да я видят отново като Княжество България, което е най-добрия вариант за сега. В малко по- далечна перспектива тя отново може да се окаже част от Неоосманската империя и да прогресира непрекъснато, както го правеше при турско присъствие 500 години. Опасностите са отвсякъде и те дори не се крият.

          “Сега Родопите се връщат към Сред­новековието“, заяви пред БНТ отец Боян Саръев, извес­тен като пок­ръс­тителя на Родопите. “Хора, които бяха с бъл­гар­ски имена и самосъз­нание, с хрис­тиян­ски мирог­лед, днес това население се манипулира, мачка се, злоупот­ребява се с наивитета и с чис­тотата на неговото мис­лене. До териториал­ната автономия остава само една крачка. Една сут­рин ще осъм­нем като част от друга дър­жава“, смята Саръев. Той е категоричен,” че да бъдат запазени Родопите бъл­гар­ски — по дух, като национално самосъз­нание, по територия, — се изис­ква дър­жавно усър­дие и намеса. Не е по силите на един човек или на час­тно сдружение да извърши тези титанични усилия. Не можем да го премъл­чаваме. Родопите се ислямизират, потур­ч­ват се. Работи се срещу Бъл­гария с парите на бъл­гар­с­кия данъкоп­латец”. 

Западната и южната ни съседки се карат на коя принадлежи Западна България, известна с местоназванието си Македония (подобно на Мизия и Тракия), в древна Илирия (Албания) изнемогват 100 000 етнически българи и се изтрива древното българско наследство по тези земи. Даките от север отново мечтаят за черноморското крайбрежие до устието на река Камчия.

Призрачните надежди от ранните години на българската контрареволюция, че ЕС ще ни храни, а НАТО ще ни брани отидоха по дяволите. Днес световния доминант изправен пред решителен за него геополитически сблъсък с Русия, променя своето съюзническо поведение и при първата криза в този сблъсък САЩ първо ще започнат да предават бившите социалистически страни – никой в САЩ не си прави илюзиите, че американците ще воюват заради някакви си дребосъци като България.

Те вече са отредили бъдещата съдба на България – протекторат или бейлик на Турция.

 Тази „цивилизационен избор” трябва винаги да бъде пред очите на българите!

За този избор говори и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Наистина, историческият процес няма граници за своя черен хумор – при жив и здрав български президент, при такъв жизнерадостен и обаятелен министър-председател, при такъм зрял, професионален и патриотичен министерски екип, най-истински политически, исторически и геополитически анализ на състоянието на страната да направи основателят на антиконституционната, етническа партия на бившия български поробител. За такъв парадокс е нужен необикновен политически талант и огромна омраза към собствената си страна за сметка на овехтялите и одрипавели общочовешки ценности на „успелите, красивите и креативните” европоиди-маймуняги.

Да, бъдещето е грозно и зловещо, но то напълно подхожда за народ, загубил отдавна своята месианска роля и превърнал се в цивилизационна сянка, която няма защо да скита немила-недрага по друмищата на световната История и да плаши със своя куцузлук и непукизъм останалите народи и етноси.

Остава всички вкупом да изпеем заупокойната молитва.

Впрочем, да сте живи и здрави през новата 2016 г. !