Турция се превърна в ключова държава по време на миграционната криза.
Германия отдавна не е приемала така лидер на турско правителство. Премиерът от Анкара, с когото Ангела Меркел ще се срещне в Берлин, ще бъде приет с войнски почести.
Меркел и ключовите й министри имат намерение да проведат многочасови разговори с турските си колеги. Т.нар. междуправителствени консултации трябва да положат началото на тясно партньорство. До неотдавна политиката на управляващата коалиция в Германия гледаше на Турция като на парий, но ситуацията се промени — вече е възможно влизането на Турция в ЕС.
Защо федералното правителство счита, че му е нужна Турция?
Ангела Меркел обеща, че «значително ще съкрати» броя на бежанците в Германия. Но краят на сирийската война се струва толкова невероятен, както и справедливото разпределение на бежанците сред европейските държави. Другите държави в отговор на наплива на мигранти се изолираха — Австрия, например, сложи горна граница и към края на 2019 година може да приеме най-много 127 500 лица, молещи за статуса бежанец. Македония затвори границата си с Гърция — по балканския маршрут в очакване в студа се намират хиляди бежанци.
Канцлерът Меркел залага на Анкара.
В Турция живеят 2.2 милиона сирийци — повече, отколкото в която и да е друга държава, освен Сирия. Президентът Ердоган и премиерът Давутоглу трябва да вземат мерки, за да удържат бежанците в страната си.
Ще успее ли Турция да спре бягството на хората в Европа?
Най-важният маршрут на бежанците минава понастоящем през Турция по Егейско море до Гърция. Ако хората вече се намират в морето, те не могат просто да бъдат върнати назад, в Турция. На Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс не й остава нищо друго, освен да съпроводи лодките с бежанци до гръцките пристанища. В момента Турция се опитва да спре бежанците още преди тяхното отплаване. Но това практически е невъзможно. Турското крайбрежие е с размер 2000 километра. Дори ако Анкара изпрати към крайбрежието по-голям брой войници, възможностите на властите да контролират морската си граница са твърде ограничени. Контрабандистите винаги намират места, от които могат да отплуват незабелязано. Турция може да забави процеса на миграция в Европа, но не и да го възпрепятства.
Защо Турция е труден партньор за Германия?
Ангела Меркел действа така, че стана уязвима за шантаж. Тя иска максимално да ограничи наплива от бежанци, за да угоди на критиците. За целта й е нужна Турция. Ердоган знае това и изисква твърде висока цена за кооприрането между страната му и Германия. ЕС вече обеща на Анкара да финансира помощта в размер на три милиорда евро и отмяна на визовия режим за турските граждани. В навечерието на срещата в Берлин Давутоглу даде да се разбере, че тази сума не е достатъчна.
Нещата обаче не опират само до финансовата сфера: Ердоган се нуждае от раболепничене.
В момента военните му водят война срещу кюрдите в юго-източна Турция. Полицията му хвърля в затворите опозиционерите. Преди дни бяха арестувани 27 учени, подписали възвание в защита на мира. Главният редактор на вестник Cumhuriyet Джан Дюндар (Can Dündar) беше в затвора няколко месеца, обвинен, че е писал за доставката на оръжие за сирийските ислямисти от турските спецслужби.
Федералното правителство на Германия и до днес не е казало нито дума за това — от страх да се разсърди Турция.
Трябва ли Германия да прекрати сътрудничеството си с Турция?
Турция ще бъде необходима. И в опитите да се регулира миграционната криза, и в борбата срещу тероризма. Но партньорството не може да означава да се премълчава погазването на човешките права. Германия трябва да реагира срещу потъпкването на кюрдите, срещу ограничената свобода на словото, срещу преследването на опозиционерите в Турция.
Федералното правителство на Германия трябва да настоява Турция да спазва минималните демократични стандарти на правовата държава.
То трябва да направи така, че в Турция с всички бежанци — както със сирийските, така и с иракчаните, афганистанците, пакистанците — да се държат достойно, за да могат да получат достъп до образование, медицинско обслужване и достъп до пазара на труда.
Това в края на краищата ще се окаже по-ефективно, отколкото строгия граничен контрол.