Шегичките свършиха, играта загрубя. Кризата в Украйна продължава вече две години, а налетите за «развитието на демокрацията» в страната милиарди американски долари потънаха. Тази година САЩ е на прага на най-важното си държавно събитие — изборите за следващия президент.
Ще може ли Хилъри Клинтън да стане следващият президент на страната — това в голяма степен зависи от сговорчивостта на украинския президент Порошенко.
В петък, 22 януари, държавният секретар на САЩ Джон Кери, по време на речта си на форума в Давос, заяви, че санкциите срещу Русия могат да бъдат снети в близките месеци.
«В началото на тази седмица тук, в Давос, вице-президентът Байдът и аз се срещнахме с украинския президент Порошенко, за да помогнем за изпълнението на Минските съглашения. Сигурен съм, че, благодарение на усилията и легитимните опити да разрешим проблема с двете страни, в близките месеци е възможно да се изпълнят Минските съглашения и да се стигне до момента, в който санкциите ще могат да бъдат свалени», — каза в Давос Джон Кери.
Това изявление е важно, защото в последно време броят на двустранните срещи между официалните представители на Русия и САЩ зачестиха. Неотдавна имаше среща между помощника на президента на Русия Владислав Сурков и заместника на държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, после министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров се срещна в Цюрих с Джон Кери. И в двата случая, освен всичко друго, се е обсъждала съдбата на Украйна.
Но защо зачестиха тези срещи?
Защо САЩ изведъж така силно се заинтересуваха от съдбата на Минските съглашения и за регулирането на ситуацията в юго-източна Украйна?
2016 година е година на президентските избори в САЩ. Т.е. американците трябва да направят така, че в най-близко време (за броени месеци) да постигнат видими резултати и успехи в Украйна, казва директорът на Агенцията за стратегически комуникации, политологът Олег Бондаренко.
«Обама не случайно наричаше Украйна «клиентска» държава: ако по-рано Украйна беше «клиент» на Русия, то сега тя е «клиент» на САЩ. В дадения момент, обаче, тя е много лош клиент на САЩ, защото не дава нито един добър повод Щатите да се похвалят, че имат успехи след огромните си вложения в Украйна. Що се отнася до икономиката, управлението и по-нататъшните перспективи за Украйна — страната не внушаван никакъв оптимизъм», — поясни експертът.
Според него, американците в момента са крайно заинтересувани да се регулира ситуацията в Украйна — това е изключително важен въпрос по отношение евентуалния успех на кандидата от Демократическата партия Хилъри Клинтън на предстоящите президентски избори. Нейният главен опонент, кандидатът от Републиканската партия Доналд Тръмп гради предизборната си кампания върху критика на външната политика на настоящия президент от демократите Барак Обама.
«Джон Кери и всички представители на администрацията в момента правят всичко, за да не срутят доверието към вече отиващия си шеф и неговата вероятна заместничка. Затова, ако по-рано те демонстрираха дистанцираност от Минските съглашения, то сега те едва ли не се превърнаха в първи адвокати на Минск-2, настоявайки за изпълнение на споразумението. С това беше свързана и срещата на Нюланд със Сурков, на която руснаците и американците решаваха съдбата на Украйна. След това, както знаем, имаше визита на представители на Берлин и Париж в Киев. Те бяха там, за да уговарят Порошенко най-накрая да започне да изпълнява Минските съглашения», — поясни Бондаренко.
Според политолога Павел Святенков, натискът на САЩ към Порошенко е свързан не с рейтинга на Хилъри Клинтън, а с репутацията на самия Барак Обама.
«Формално Хилъри не е част от администрацията на Обама и не носи отговорност за политиката в областта на американо-руските и американо-украинските отношения. Затова този проблем е важен за Обама — за да се представи пред света като миротворец, за да няма горещи конфликти, включително в Украйна и Сирия. В противен случай той ще си отиде като неудачник, като човек, който е провалил всичко във външната политика. А Хилъри Клинтън ще се възползва от това, но косвено — главно ще позамаже малко собствените си грехове по отношение на Либия», — поясни експертът.
Експертът нарича свалянето на санкциите срещу Русия «морковче, което трябва да мотивира магарето по-бързо да стигне до целта». В този смисъл Москва трябва да «държи ушите си наострени», за да не допусне отстъпки в сферата на собствените си интереси.
Според него, Западът може да се опита да застави Русия да притисне републиките, за да й преотстъпят те контрола върху границите с Киев. Но при подобно развитие на събитията, въпросът с Донецката и Луганската републики ще трябва да се реши по силов начин, а в териториите на народните републики ще се развихри геноцид над местното население.
Украинските медии след руско-американските срещи за Украйна също изразиха становището, че Вашингтон може да застави Русия «да зареже» Донбас в замяна на вдигането на санкциите. Но този вариант не е изгоден за Москва.
«Ако Русия успее да се добере до регулиране на ситуацията в Донбас във формат на преговори, то тогава може да се счита, че Русия в тази ситуация не е изгубила, дори да не е победила. И тогава е напълно възможно да се очаква снемане на санкциите. Колкото и да е странно, колкото по-бързо Русия успее да претупа всичко, толкова по-малка е вероятността да се снемат санкциите», — завърши Святенков.