Екс-президентът на СССР предложи на преговорите за Донбас Порошенко да бъде заменен с Обама.
Конфликтът в Източна Украйна може да бъде разрешен само от двама човека — Путин и Обама. Това каза, според Интерфакс, екс-президенът на СССР Михаил Горбачов, който предложи среща между лидерите на Русия и САЩ за регулиране на ситуацията в Донбас.
Според Горбочов, в голяма степен времето за това вече е изпуснато. Защото би било много по-лесно преди две години «да се помогне на Украйна да се върне в пътя на мирното развитие». Но актуалността на подобен род контакти все още била в сила.
«Нашите ръководители са длъжни да водят постоянен диалог, за да спрат задълбочаващите се противоречия, — подчерта политикът. — Не бива да допуснем украинците отново да воюват с украинци — това е страшен абсурд. Но обстановката, както се вижда, е такава, че без външна помощ, без съдействие от страна на нашите ръководители не може да се избегне задълбочаване на катастрофата».
Неотдавнашната среща между помощника на президента на Русия Владислав Сурков и помощника на държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд се разглежда от Горбачов като начало на подготовката на двустранната среща на висше ниво по украинската тема.
Искам да припомня, че Горбачов беше не само първият президент на СССР, но и последният, — коментира ситуацията заместник директорът на Центъра на украинистика към МГУ, членът на Съвета по международни отношения към президента на Русия Богдан Безпалко.
— Това е човекът, когото хората асоциират с разпада на СССР, съвсем справедлива асоциация.
Мисля, че след като не е наясно с политическия живот, Горбачов едва ли може да дава подобни съвети.
Убеден съм, че между американския и руския елит има постоянен диалог. Просто той понякога навлиза в глуха улица, става твърд или дори прекъсва. Но двете мощни държави, една от които граници с Украйна, не могат да не контактуват постоянно на тази тема.
Затова малко ми е странно да слушам подобен род предложения. Още повече, че срещата на Сурков с Нюланд я разглеждам не просто като елемент от този диалог, а тъкмо като публичен елемент на този диалог. Като елемент, който е превърнат в публичен демонстративно, показвайки, че Украйна в действителност решава прекалено малко, отколкото тя се опитва представи пред света.
И двете страни, според мен, се опитват да принудят участниците в битката в Източна Украйна да изпълнят Минските съглашения. Т.е. придържат се тъкмо към същия този «нормандски формат».
За американците регулирането на конфликта в Украйна ще означава отдъхване преди изборите. За да погледнат върху собствените си икономически проблеми — поне за малко.
За Русия това ще означава запазване на тези позиции, които тя има в момента вкупом с Донбас. В дадената ситуация — най-оптималният за всички страни изход от задънената улица. Мисля, че натискът върху Киев от страна на САЩ, Европа и Русия вече е виден. Всички изискват от Киев изпълнение на Минските съглашения. И всичко, което остава на Киев, е да бойкотира съглашенията. За да може да не реализира по този начин реформите, което изискват от него собствените му граждани. Имам предвид федерализацията. Имам предвид построяването на открито общество, в което хората, които по-рано се линчуваха като врагове на държавата, ще получат право на глас, в това число и в парламента.
Идеологията на Украйна е радикален национализъм. Това означава твърда нациократска унитарна държава.
Но Западът има достатъчно много начини за натиск върху Киев. Преди всичко икономически. Например, тези дни МВФ отмени поправката, която позволяваше да се кредитират държави с непосилни дългове. Т.е. намекват на Киев, че в дадената ситуация няма да му дадат пари.
Започна играта «на кого нервите ще издържат по-дълго».
Същата схема се прилага и по отношение на Русия.
Разбира се, че всички в момента търпят загуби. Световната икономика е в криза. Но Украйна се прави, че няма общо с това. Е, когато хората там започнат да се бунтуват, тогава вероятно украинското ръководство ще започне да отстъпва. А може и да не започне. Може там да се възцари анархия. Вариантите са много.
Западът има начин да принуди Украйна за каквото си иска. Русия също има начини да прави това. И тя ще се задейства.
Западните начини работят срещу украинската държавност, срещу гражданите. Те водят до понижаване на жизненото равнище. Но доколкото това в момента не влияе върху ръководството на Украйна, затова и ръководството не прави отстъпки.
Например, ако утре обявят, че Порошенко, Турчинов, Яценюк, Ярош и другите са военни престъпници и трябва да застанат пред трибунала в Хага, то тези хора автоматично ще изпаднат от списъка на политическия елит на страната. Тогава Западът ще се окаже в абсолютно губеща позиция, а Русия ще е в печеливша.
Затова много внимателно се подбират онези начини за натиск, които могат да се използват срещу киевското ръководство. За да може то все пак да тръгне да изпълнява Минските съглашения.
Днес много жители на Донбас считат Минските съглашения също за предателство на техните интереси. На интересите на републиките им. Много хора откровено твърдят, че надеждата им е, че Киев никога няма да започне да ги изпълнява в пълен обем. Та нали ако ДНР и ЛНР се инкорпорират в Украйна напълно в съответствие с Минските съглашения, то цялата независимост на Новорусия ще бъде погребана. Поне за известно време.
Затова считам, че в момента върви война на нерви. Който се предаде първи, той ще изгуби.