По време на разговора си с немските журналисти Владимир Путин изброи няколко грешки, които Западът извърши по отношение на Русия. Но една сериозна грешка по време на разговора не беше спомената: действията на САЩ способстваха за ръста на корупцията в Русия, която, на свой ред се превърна в препятствие за икономическото възраждане на страната.
Санкциите, подкрепата на «цветните революции» с антируска цел в бившите съветски републики, черните списъци, в които попадат граждани на Русия, както и цели компании, опитите да се минимизира влиянието на Русия на световната сцена…Подобни «случки» се възприемат от руските граждани и от русофилите по света като откровена недружелюбност от страна на Америка. Следствие от цялата тази недружелюбност, казано деликатно, е съкращаване на импорта към Русия и пренасочването на руските бюджетни разходи от социалните програми в отбранителните такива. А това вече сме го виждали по времето на СССР. Последното е необходимо, за да се поддържа военно-стратегическият баланс в отношенията със САЩ.
Струва си да отбележим, че САЩ и техните западни съюзници изобщо не са длъжни да си продават продукцията в Русия. Така, както не са длъжни да преливат от симпатии към Кремъл, руснаците и техните съидейници по света и у нас. Същите тези икономически санкции са едни от цивилизованите начини, признати от ООН методи, чрез които се изразява недоволството от политиката на дадена държава, срещу която са насочени санкциите. Но ето нещото, за което са виновни самите Съединени Щати, още повече, че сами си го признават това.
Още през 2000 година специалният комитет от палатата на представителите на Конгреса в САЩ публикува тритомен доклад, получил името «Пътят на Русия към корупцията: как администрацията на Клинът е поддържала правителството вместо свободното предприемачество и сериозно е излъгала народа на Русия».
Другото име на този доклад е «Доклад на комитета Кокс» (конгресменът Кристофър Кокс оглавява гореспоменатия комитет). Докладът, който първоначално бил с гриф «Строго секретно», e ценен източник на информация за политиката на САЩ към Русия, както и за истинските причини да се подкрепя Белия дом от Кремъл през 1990 години. Ще цитираме само малки участъци от доклада.
Глава 4.
По време на избирателната кампания през 1992 година и в първите години на своето пребиваване във властта президентът Клинтън явно демонстрираше своето нежелание да вникне във въпросите като на външната политика като цяло, така и в най-важната част в това направление — руското. Каквото и да е излизащо извън протоколните рамки участие на президента по отношение на тази грандиозна възможност, открила се пред нас след Втората световна война, фактически липсваше. Това се оказа губително за създаването и провеждането на политика на САЩ по отношение на Русия. Лишеният от президентското внимание процес бе преотстъпен на «тройката»: вице-президентът Гор, включително неговият помощник по външна политика Леон Фуерте, сътрудникът от Държавния департамент Строб Талбот и сътрудникът Лоуренс Самърс…Особеният статус на «тройката» стана причина за последващите фундаментални пропуски на американската политика по отношение на Русия.
Първо, отдаваше се явно предпочитание на укрепването на руската власт вместо пълен демонтаж на съветската държавна система, а от друга страна — зараждането и развитието на свободното предприемачество.
Второ, вместо изработката и осъществяването на самостоятелна и принципна политика, която не би зависела от персони, се поставяше акцент върху личните връзки с някои руски държавни дейци, които продължиха дори след като тези дейци се окаляха в корупция.
Трето, тесните връзки и взаимодействие с руската изпълнителна власт се съпровождаше практически с пълно игнориране на руската законодателна власт, регионалните представителства, а също частните организации.
Четвърто, демонстрираше се пренебрежение към зараждащия се демократичен кръг в руското общество, което доведе до опити от страна на САЩ да постигнат демократични цели чрез явно недемократични средства.
Пето, налице беше нежелание да се коригира руската политика в съответствие с реалната обстановка, която беше засилваща се корупция и растящ провал на политиката на «тройката».
Администрацията на Клинтън вместо съдействие за строителството на основите на предприемачеството започна да укрепва руската държавна финансова система, а от друга страна — започна да превръща руските държавни монополи в частни. Това създаде ситуация, при която милиардите долари западна помощ съдействаха само за забавяне развитието на Русия…В резултат политика на приватизацията се провали, случи се дори нещо повече — използвайки колосалните обеми на външните заеми и финансовата помощ с цел «замитане на следите» в руския държавен бюджет, администрацията на Клинтън чрез това подхранваше мошеничеството и кражбата в Русия. Практически огромната чуждестранна помощ само влошаваше руските проблеми, унищожавайки мотивацията за реформиране на икономиката и способствайки за подкрепата на правителства, чиято политика водеше руския народ към банкрут…
Адимнистрацията на Клинтън не желаеше да признае, че е навредила на руската демокрация и на възприятието от страна на руснаците на тази безпрекословна подкрепа, която Белият дом оказваше на своите корумпирани руски партньори. Белия дом игнорира и премълча закононарушенията и грешките на руските чиновници. Близостта на дадената администрация с някои руски личности пречеше реално да се оцени съществуващата разлика между интересите на САЩ и Русия, като например ситуацията с Чечня, когато Клинтън сравни Елцин с Абрахам Линкълн.
Изключително тесните отношения на администрацията на Клинтън с някои официални руски партньори рязко контрастираха с чисто формалното взаимодействие на Белия дом с руския парламент, опозиционните партии и регионалните представителства на Русия. Администрацията на Клинтън поощряваше неуважителното отношение на администрацията на Елцин към законодателната власт и така изигра роля в подронването на процеса на създаването на плуралистично и демократично правителство в Русия.
Елцин осъществи редица авторитарни мерки в сферата на икономиката и политиката, много типично за неговия команден маниер на управление.
Можеше да се даде гаранция, че при такава политика никакви юридически реформи, необходими за създаване на пълноценна система на свободно предприемачество, няма да бъдат проведени нито чрез Думата, нито през регионалните парламенти.
Край на 1 част
(следва Част 2 , Глава 5 от документа)
