Журналистите от опозиционния вестник Cumhuriyet бяха арестувани по обвинение в шпионаж заради проведеното от тях разследване за помощта на турските специални за към сирийските джихадисти.
В момента те са в истанбулския затвор, но в писмо до ВВС описаха през какво се е наложило да преминат и какво мислят по повод наложеното им наказание.
Става дума за Кан Дунбар, главен редактор на опозиционния вестник и неговия колега Ердем Гул, оглавяващ изданието в Анкара.
«40 дена ни държаха в пълна изолация. Бяхме сами в нашите затворинчески килии. Това също е наказание, което получават убийците на поне пет човека», — пише Дунбар.
През ноември журналистите бяха обвинени в шпионаж по повод публикацията в изданието от май 2015 година за тайните доставките на оръжие за сирийските бойци-ислямисти от турските спецслужби.
Наказателното дело срещу журналистите бе поискано лично от президента на Турция Реджеп Ердоган. Той заяви тогава, че данните от публикуваното в Cumhuriyet разследване са държавна тайна.
«Който и да е написал тази история, той ще плати за това висока цена. Няма да допусна той да остане без наказание», — обеща турският президент миналата година.
Дунбар в писмото си до ВВС акцентира върху безпрецедентността на решението на Ердоган.
«За първи път в историята турският президент лично изисква да се възбуди наказателно дело заради новинарска бележка, която дори не го касае лично», — пише журналистът.
Според Дунбар, Ердоган сам е взел решението за намесата на Турция в гражданската война в Сирия, затова и е възприел авторите на това разследване като свои лични заклети врагове.
Жуналистът в писмото си подлага на критика Европейския съюз и сътрудничеството му с Анкара по въпроса за бежанците.
«Недоумяваме, че Западът си затваря очите за растящия авторитаризъм в Турция, за да постигне целите си по въпроса за бежанците», — пише той.
На свой ред Гул отбелязва, че до момента на двамата журналисти не е предоставен никакъв обвинителен акт.
«Правителството не признава, че ние в действителност бяхме арестувани, защото се занимаваме с журналистика. Правителството се опитва да излъже обществеността, твърдейки, че ние сме виновни за нещо друго», — пише той.
Семействата на арестуваните имат право да ги навестяват един път в месеца в затвора чрез т.нар. «свободно посещение». Тогава затворниците и близките им имат право да стоят на една маса и да общуват помежду си без стъклени прегради.
«Може би това е нелепо, но в известен смисъл почувствах облекчение, когато арестуваха Кан, — признава жената на Дилек, отбелязвайки, че «поне не го убиха».
Според нея, някои журналисти от проправителствени медии са й казвали, че е възможен и такъв вариант на събитията.
20-годишният син на Кан Еге счита, че арестът на баща му е «заплаха за всички журналисти».