Макар и аз, както целият български народ, да пърхам от липсващи надежди за новата година, имам дребни съмнения, че премененият Илия е пак в тия… Основават се върху брадатия виц за телевизионния говорител. Който се изтъпанил на екрана и рекъл: „Добър ден, драги зрители. Това е единственото добро нещо, дето ще чуете и в тези новини.”У нас те са подчинени на познато разнообразие. Семейство старци в село Х. са пребити от (не)известен извършител с метален прът. Задигнати — три лева. Изнасилена е престарялата Y, разбойниците отнесли буркан трици.
Друго семейство умряло от студ и глад в небивала мизерия. Дъщеря им не е съобщила навреме за случилото се, за да вземе пенсиите и да се разплати с местната бакалия. Две малолетни възпитанички на еди кой си интернат — бременни и отвлечени. Седем бизнесмени са убити от началото на годината, но пък статистически престъпността спаднала с 0,03%. Бум на раждаемостта и самотните майки сред малцинствата. Нови петхиляди безработни за първото тримесечие.
И така нататък, и така нататък. Дори бивол, започвайки деня с подобни „новости”, ще изкука, камо ли човек. Ние ги слушаме ежечасно. Те дефекират в съзнанието ни и ни правят ръмжащи обитатели на подземния свят. По улиците, вместо жизнерадостен смях и ведрина, се разминават само мутри и сурати. Готови да ухапят ближния при първия крив поглед, който им се стори, че е за тях.
Всъщност, медиите не са виновни. Защото обслужват своите собственици, а те на свой ред — други чорбаджии. Верижната реакция започва и свършва в Парламента. Отдавна е видно, че той няма нищо общо с реалностите, с проблемите на собствения си народ, а с понятието „България” пък — хептен. Там, като отровни паяци в буркан, 240 шашкъни взаимно се надхрачват от трибуната. Упражняват се в словоблудство и в надкълваване черния дроб на политическите опоненти.
Цялото театро отдавна е лъснало като гол пенсионерски за.ник. Защото всичко опира до преяждане с власт.
В областта на финансираните европейски програми, обществените поръчки, местните данъци и такси и източването на здравни и каквито ти хрумне каси. Грабителската самодейност, облечена в имунитета на своите ненаситни активисти, е правно гарантирана, необезпокоявана и щедра. За корупционните практики, неотменна част от българската законност, не говорим. На този фон абсолютните наивници — чуждестранни инвеститори, са намалели за 2015 г. с 27%.
Рано е да говорим колко от тях ще си оберат крушите тази година, ако се прецакат да дойдат въобще. Засега официална България е получила отказ от повечето цивилизовани страни и се договаря успешно с Атлантида, Екваториална Гвинея, остров Тамбукту и архипелага Кикирики. Другите правят грешка и ще съжаляват.
Защото у нас има широки възможности за бизнес. Например — да се превозват в таксита нелегални емигранти. От границата до пъпа на София, или до всяка точка на родината, пожелана от любознателните страдалци. Да се произвеждат промишлено раци-осмокраци и се източва с кухи фирми ДДС. Да се санират землянките, които скоро ще обитаваме, защото вече аман от цени на ток, парно и дишхакъ.
А още — да се коват салове за населените места, орисани да се наводнят и тази година — няма пари за почистване на речните корита. След което водопроводите им ще пресъхнат, но с доставка на вкиснати политически обещания местното население ще утоли жаждата си на воля. Докато си пренася мухлясалите от влагата парцали от бившите китни къщи в метални контейнери, набързо пригодени за човешки обор.
Да, Парламентът има грижата за всичко. Ще добавя само, че му липсват вещи психиатри и достатъчен брой усмирителни ризи. Защото във време, когато ЕС се пука по шевовете, една куха женица продължава да бълнува за прием в Шенген, а друга — за коректно политическо говорене.
Идиотщината бележи апогей с проектозакони, като идеята да се глобява клошар с по 1000 лв, ако бърка в боклукчийските кофи. По аналогия с една прежна идея да се отнема домашно куче в полза на държавата. Е, неприкосновените тунеядци не се вълнуват от дребнотемие. Например — защо високопоставен комшийски политик непрекъснато нарича част от страната ни Румелия. Това случайно ли е, или подготовка за нов политически проект?
Инсинуиран анклав, пред който като свършен факт нито една официална институция у нас няма да може да реагира? А дали ще й бъде позволено да го направи? И докъде е стигнала подготовката за откъсване на територии под всякакви благовидни етнически предлози? Какво става с помашките мераци в Родопите? Спокоен ли е Делиорманът?
Ами тлеещите ромски гета, със свои закони, множащи се фереджета и очаквания нещо да се случи? Какво е това нещо при страшната безработица, капсулирани общности и религиозни емисари, щъкащи необезпокоявани насам натам? Ако се взривят, а това ще стане, ще се задържи ли държавата на крака и на каква цена?
Щом армията е шепа шкембелии, а „родната” полиция ни пази на хартия. Не говоря за българското население — то все по-рядко шава из храсталака на официалните отчети и височайшето цупене, че все много иска. С два лева увеличени детски месечно и с по 4% пенсионни надбавки. И с минимална заплата от 420 лв., стимулираща проверената народна мъдрост: „Залудо стой, залудо не работи!”
Впрочем, социалната миграция у нас е факт. Всяка година столицата нараства с по 32 — 38 хил. нови жители, трайно установяващи се в мегаполиса за хляб. Сутрин близо 50 хил. люде се изсипват по софийските гари и автогари на работа, а вечер се връщат в близките селища. Същият процес избуява в областните градове.
По-малките вече са трайно обезкръвени откъм поминък, хора и живот. За селата статистиката е още по-печална. Те се обезлюдяват с плашеща бързина и отпадат от официалния регистър. Над всичко, като вестител на смъртта, се носи правителственото грачене за сигурност и благоденствие.
Благодарение на него, пак всяка година, България намалява с по 90 хил. нови мъртъвци. С какъв цинизъм тогава каним успелите българи от диаспората да се връщат обратно? За да станат нищи, стресирани и вмирисани на тамян като нас ли? Още повече, че Терминал 2 просто плаче за разширение. Никога, вече е ясно — никога, глъчката на заминаващите по света там няма да затихне. На първо място — на младите ни гласове…
„Земя като една човешка длан”, а толкова много продажници, фалшиви патриоти, негодници, стиснали народа за гушата. Не прогнозирам дали това ще продължи още дълго, защото България съществува още на картата с последни издихания и конвулсии.
Ролята й на реална, пълнокръвна, достойна държава отдавна е задраскана в световния геополитически сценарий. Знам само, че който много тегли, много отмъщава. Стига глухо и страшно у нас, в ХХІ в., са дрънчали съвременните робски окови…
Георги Николов