Извънредните парламентарни избори в Сърбия ще потвърдят курса на страната към евроинтеграцията, макар сърбите да не са готови за влизане в ЕС на всяка цена, счита старши научният сътрудник от Института към РАН Пьотр Искендеров.
Премиерът на страната и лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия Александър Вучич на 17 януари заяви, че изборите ще бъдат тази година и ще потвърдят политиката на сближаване с ЕС. Той отбеляза наличието на социален конфликт в страната, който ще блокира реформите и който трябва да се разреши. Според него, правителството се нуждае от пълен 4-годишен мандат, за да може до 2020 година да завърши реформите, необходими за влизането в ЕС.
Според Искендеров, настоящата власт в Сърбия се нуждае от изборите, за да получи мандат за прилагане на непопулярни решения.
«Няма да скриваме, че настоящата управляваща коалиция начело с премиера Александър Вучич тегли към Брюксел, а не към Москва. Но за да се прилагат непопулярни мерки за влизането в ЕС, за да се съхрани политика на военен неутралитет, властите се нуждаят от подкрепата на избирателите. Така че идеята за предсрочни избори обединява и опозицията, и управляващите кръгове. По този въпрос те имат консенсус», — допълни Искендеров.
Според експерта, ако съдим по днешната ситуация, то опозицията има малки шансове за победа.
«Трябва да имаме предвид, че опозиционният лагер не успя да се обедини. Шешел и Радикалната партия нямат голям шанс. Някогашната управляваща партия на Кощуница се раздроби», — каза Искендеров.
«От днешна гледна точка, управляващата коалиция ще успее да запази властта, това ще й позволи да взема решения, в това число такива с прозападен характер», — добави той.
Искендеров отбеляза, че днес се решава въпроса за избора за външнополитическа ориентация на Сърбия. Въпросите тук са няколко. В частност, проблемът с бежанците.
«В страната се отнасят много критично към политиката на ЕС по този въпрос, подозират лидерите на ЕС и конкретно на Германия в това, че те се опитват да превърнат Сърбия и другите балкански народи в санитарен кордон, за да разполагат там бежанци, които по едни или други причини са неизгодни за ЕС. Т.е. терористи и т.н.
В сръбския печат има вече материали, в които се говори за планове за създаване в Сърбия на постоянни лагери за няколко десетки хиляди бежанци чрез парите на ЕС. Става въпрос за тези бежанци, които не искат да напускат шенгенското пространство. Всичко това безпокои сръбското общество», — подчерта експертът.
Белгарад трябва да определи и военно-политическия си курс.
«Хърватия има намерение да разположи на своя територия американски ракети. Сърбия е принудена да реагира на това и може да го направи по два начина: или да сключи споразумение с Русия за закупуването на противоракетни системи, или да подаде молба за членство в НАТО», — счита експертът.
Косовският проблем съвсем не е изгубил силата си.
«Още миналата пролет ЕС чрез устата на Германия и лично чрез Франк-Валтер Щайнмайер постави на Сърбия нови условия, фактически ултимативни условия, които касаеха нормализиране на отношенията с Прищина — Сърбия да се откаже от реална подкрепа на косовските сърби и да признае независимо Косово, ако не де-юре, то поне де-факто», — припомни експертът.
Според него, изострянето на ситуацията в други райони на Европа, изостряне на отношенията между Русия и ЕС, проблемът с бежанците и други въпроси изтласкаха проблема около нормализирането на отношенията между Белград и Прищина на заден план.
Като цяло сръбското общество подкрепя евроинтеграцията, но не на всяка цена, — допълни експертът.
«Всичко зависи от това, как ще се формулира въпросът. Когато в Сърбия се проведе допитване за това, подкрепяте ли вие влизането на страната в ЕС, то около половината, а и повече сърби отговориха на въпроса положително», — отбеляза Искендеров.
«Но щом в тази формулировката се включи цената, която трябва да се заплати за влизането на Сърбия в ЕС и се включваха точките «за признаване независимостта на Косово, за «разрив в търговско-икономическите споразумения с Русия», «за отказ от военния неутралитет», веднага две трети заявиха, че на такава цена Сърбия не бива да влиза в Европейския съюз.
В това отношение общественото мнение в Сърбия не е единно», — подчерта той.