От една страна в Турция е в ход война между правителствените сили и кюрдите, от друга — над страната надвисна чудовищната заплаха от ислямисткия терор, с който правителството дълго се заиграваше. И всичко това се случва на фона на опитите на Реджеп Ердоган да «преформатира» държавата по свое усмотрение, или казано по друг начин — да направи от всички и всеки в страната верни и послушни привърженици на курса му, пише Tageszeitung.
Ердоган направи всичко, за да утрепи властта си — правителството притисна и отслаби политическото движение на кюрдите и отново започна война с РПК, криминализира опозицията и лиши хората от правото им на глас. Президентът се държи така, сякаш само той знае как да въведе ред в страната. Новите закони за сигурността рязко ограничиха правото на протести, полицията получи пълна свобода на действие — сега пазителите на обществения ред могат, например, да стрелят първи по агресивно настроени протестиращи дори в случаите, когато те все още не се успели да станат агресивни, отбелязва изданието.
Ситуацията около свободата на словото, която уж така «високо цени» Ердоган, се влошава с всеки изминал ден, пише авторът на статията.
Хиляди уеб-сайтове са блокирани. Турция постави световен рекорд по отстраняване на нежеланите информации в Google.
Разследващите журналисти, които работят по въпросите за тайните сделки за оръжие със сирийските джихадисти от страна на спецслужбите на Турция, са изпратени в затвора по обвинение в шпионаж.
Арестувани са учени, които са подписали обръщение с призив да се реши кюрдския въпрос по мирен път, 12 са арестуваните.
Това, че ЕС «ухажва» президента на Турция, за да получи от него каквато и да е помощ за регулиране на миграционната криза, само влошава ситуацията в страната и развързва ръцете на Ердоган. ЕС си затваря очите за масовото нарушаване на човешките права и води преговори с «подпалвача на войни» за регулиране на миграционната криза, макар Ердоган сам значително да способства за разпалването й, подчертава изданието.
«Страната е разбита повече от когато и да било по-рано: има огромна пропаст между богати и бедни, между светски и религиозен живот, между «изтока» и «запада» на страната.
«Както и преди, държавата работи само за защита интересите на правителството, а населението, страдащо от своеволията на властта, остава напълно безпомощно», — пише изданието.