Да, мигрантите от Близкия Изток често се държат предизвикателно, дори престъпно. От случилото се в Германия става ясно, че това е добре планирана акция. Зад нея стои сериозна политическа и по всяка вероятност външна сила. Някои казват, че сивото вещество на акцията се намира отвъд океана. По всичко личат ръцете на Америка в събитията в Западна Европа около Нова година.
Тази акция удари силно по престижа на Германия, по авторитета на Ангела Меркел. Нестабилността вътре в страната тласка немския елит да се скрие още повече зад гърба на Америка. Но това е много типично за всеки елит. Елитът винаги търси удобен и широк гръб. Елитът не може без охранен гръб. Той му служи за покривало, за сенник, за чадър, за шезлонг, за шапка и дъждобран едновременно… Без широк и охранен гръб елитът прилича на гол глист, защото елитът се и храни от гърба. Елитът се храни и от широките народни маси. Смуче жизнените сокове и от гърба-закрилник, и от народа. Затова е правилно да считаме, че капиталистическият елит е най-обикновен ПАРАЗИТ. Махни му гърба и чадъра, и елитът почти мигновено ще проточи сълзи, а може би и …сополи.
Толкова за националния капиталистически елит. Апропо, това горното означава, че и ние си нямаме елит. Имаме си само новозабогатели измамници. А това не е елит. Това е театрална трупа, която по някакви стечения на обстоятелствата, по-точно чрез измама на народните маси, има вече доста пари. И власт.
Но стига толкова да елита, казано в кавички. Да погледнем отново към Европа.
Да, в Германия се засилват националистическите партии. Това се случва и в другите страни на Европа.
А националистите считат, че взаимоотношенията със САЩ трябва да са построени на равноправна основа.
Т.е. мигрантската криза тласна Стария и Новия свят към разногласия.
Нарастващата криза във взаимоотношенията между САЩ и Европа вече се забелязва и с невъоръжено око. САЩ все повече залагат на т.нар. «нова Европа». Американците са сигурни, че вътрешните проблеми в Западна Европа ще се изострят. От друга страна, самата Европа, поради продажната марионетъчна политика на цяла плеяда от техни правителства, е в пълна зависимост от САЩ. Това неизбежно ще доведе до твърде натопорчени, както се казва, взаимоотношения с Вашингтон, колкото и на този етап да не се говори за това. Напрежението се усеща дори от информациите на угодните на властта медии.
В същото време пълният контрол на Америка над «нова Европа», а това са страните от Източна Европа, от бившия социалистически лагер, се съхранява на 100 процента.
Не знам какви други интереси, освен корупционни, имат правителствата на бившите социалистически страни, за да продължават да са толкова ярки марионетки на Белия дом.
При всички случаи не е от патриотизъм, защото е печална, трагична, осъдителна и дори престъпна политиката на България, например, по отношение на въздушното ни пространство и въоръжените ни сили въобще…
Не става думи и за каквито и да било нови технологии, защото такива от САЩ в България не се виждат. Не става дума и за отворени от САЩ работни места в България. И за някакви зашеметяващи американски инвестиции в балканската ни държава също не може да се говори. За печалбата от купуването на лимонада от натовските войски у нас, както някога цинично лъжеха политици от всякакви цветове на дъгата, също не става дума, защото дори лимонадата те си носят от Америка.
В България и в другите бивши социалистически държави медиите говорят за някаква митична руска заплаха. Но къде я веждат таз руска заплаха, така и не става ясно.
Румъния и България са едни от най-активните попивателни на американските заповеди. Всички американски външнополитически инициативи са подкрепяни без хъката-мъката от нашите управляващи. Двете страни са едни от най-активните пропагандатори на т.нар. «руска заплаха».
Но във взаимоотношенията на САЩ със «стара Европа» нещата не са така еднозначни. В Западна Европа в последните години рядко се засили влиянието на десните. За жалост там набират сили националистически партии, но това е напълно очаквано от диалектическа гледна точка. Подобни процеси се наблюдават както във Франция, така и в Германия. Европейските националистически десни са против САЩ и за Русия. При това, да не забравяме, че тук става въпрос не са русофилство, а за интерес на бизнеса в двете държави. От антируските санкции страда най-вече частната собственост, а не обикновените покупатели. Затова да залагаме и да се вдъхновяваме от Марин льо Пен, потомката на фашистки лидер и партия, която уж е на страната на Русия, но защитава едрия и средния бизнес, е повече от тъпо, ако защитаващият не е част от този вид бизнес.
Т.е. ако си беден, е идиотско да си десен. Дори когато десният се прави на защитник на Русия. Искам да кажа наобратно казано, че ако си беден и десен — със сигурност си идиот. Тук става въпрос за идеология, а не за конкретни политически сили, да подскажа, ако не става ясно.
В Германия също се чуват мощни гласове за такава политика, която да предостави на Германия равноправна база със САЩ. Това, разбира се, е глас в пустиня на този етап.
Позициите на Ангела Меркел са сериозно разклатени. Трудно е да се каже кой ще дойде или по-точно казано кой ще качат в Германия на власт Щатите. Но е повече от ясно, че политическото «поколение Меркел» постепенно слиза от немската политическа сцена. А с тези, които ще дойдат в замяна, ако това стане по естествен начин в страната, на Америка ще й бъде значително по-трудно да се справят.
Немският бизнес също се отнася крайно сдържано по отношение на САЩ. Защо? Защото бизнесът усеща, че в лицето на САЩ ще имат най-яростна конкуренция. И защото знаят, че американците са проточили лиги, грубо казано, към пазарите на Европа.
Т.е. и едните и другите от ламтеж за пари са на път да превърнат Европа отново в свърталище на бомби и плъхове.
В Италия също има мощни сили, които се отнасят абсолютно критично към Вашингтон.
Общо взето Стара Европа е наострила очи и уши, почти е озъбила паст и е вдигнала глава срещу Съединените щати. Не защото не обичат американците или защото обичат руснаците. В бизнеса и политиката, както знаем, няма любов, а защото едните лампят за печалба, снета от гърба на другите и обратно.
Да, ще има сериозни промени в политическия ландшафт на Западна Европа.
Дали в България ще се случи същото?
Да, ще се случи, когато наемният труд осъзнае, че е сила, която може да променя историята си и тази на държавата си.
Защо смятам, че наемният труд ще промени света? Много просто — защото той е най-грамадната по брой сила. Вижте, дори пред себе си тази грамадна сила да има полиция, пистолети, сълзотворен газ и т.н прелести на капитализма, масата не може да бъде спряна. Е, сега си представете, че масата не е от лумпени, а от осъзнат наемен труд.
Ето това трябва да се направи — наемният труд да осъзнае кой му е враг. Другото после само ще се нареди.
Затова по време на избори не ходете за гъби, защото на ваш гръб в управлението на страната се издигат подлеци и мерзавци.
Петя Паликрушева