Управлението на Саудите е към края си, а екзекуцията на лидера на опозицията Нимр ал-Нимр лиши половината от населението на Саудитска Арабия от каквато и да е надежда за бъдещето. Според Тиери Мейсън, крахът на кралството, който ще бъде дълъг и кървав, е неизбежен.
В продължение на една година новият крал на Саудитска Арабия, синът на основателя на династията, успя да консолидира личната власт, изтласка другите кланове, включително клана на принц Бандар бен Султан и клана на бившия крал Абдулла.
Не е ясно на този етап, взел ли е Вашингтон някакви мерки, за да могат изгубилите да възстановят изпуснатата власт. Според редица публикации в британската преса може да се твърди, че те не са захвърлили амбициите си.
Крал Салман, след настояване на братята си, назова за свой наследник принц Махамед бен Султан, но бързо го изолира и ограничи компетенциите му в полза на собствения си син, принц Мохамед бен Салман, чиято импулсивност и грубост не може да бъде усмирена от семейния съвет, понеже той вече не действа.
Де факто страната е управлявана от него и баща му, никаква опозиция в страната, в която никога не е избиран парламент и където са забранени политическите партии, не съществува.
Не е изненада, че принц Мохамед бен Султан е председател на Съвета по икономическите въпроси и развитието, той назначи новата управа в Ben Laden Group и сам се превърна в господар на Aramco. Във всички големи кампании на кралството той отстрани от ръководството своите братовчеди и постави на тяхно място свои марионетки.
Във вътрешната си политика режимът се опира само на сунитите и уахабитите, които са половината от населението на страната, а останалото население е напълно дискриминирано. Принц Мохамед бен Салман посъветва баща си да екзекутира шейх Нимр Бакир ал-Нимр за това, че той се осмелил да се противопостави. Т.е. държавата осъди на смърт и екзекутира лидера на опозицията, чието единствено престъпление беше, че формулира и непрестанно повтаряши лозунга “Деспотизмът е незаконен!”
Фактът, че този лидер е бил шиитски шейх, служи само за доказателство за дискриминацията на всички, които не са сунити, и на които им е забранено религиозното образование и службата в държавните органи.
Що се отнася до не мюсюлманите, т.е. една трета от населението, на тях им е забранено да изповядват религията си, не могат да разчитат и на саудитско гражданство.
Външната политика на принц Мохамед и неговия баща крал Салман се основава на политиката на бедуините, живеещи на територията на Кралството. Само с това може да се обясни едновременното финансиране на афганистанските талибани и ливанското Движение на бъдещето, подкрепата на джихадистите в Сирия и Ирак, нахлуването в Йемен.
Саудитите винаги са подкрепяли сунитите, които те считат за най-близки до себе си заради тяхната привързаност към държавния уахабизъм. Те са не само срещу шиитите-имами, а най-вече срещу просветените сунити и всички други вярващи (зайдити, алавити, друзи, сикхи, католици, православни, зороастрийци, хинди и др.). Те подкрепят само лидери от саудитски сунитски кланове.
Отбелязваме също, че след екзекуцията на шейх ал-Нимр последва изявление за създаването на широка антитерористична Коалиция от 34 държави начело с Рияд. Отчитайки, че екзекутираният винаги е отричал насилието и е бил осъден на смърт за “тероризъм”, не е трудно да се досетим, че тази Коалиция в действителност е алианс, който преди всичко ще се бори против другите религии.
Принц Мохамед заяви, че войната срещу Йемен е започната уж, за да се окаже помощ на президента Абду Рабо Мансуру Хади, свален от хуситите с подкрепата на армията на бившия президент Али Абдали Салех, но в действителност целта е завземането на нефтените находища и съвместното им разработване с Израел.
Не е трудно да се досетим, че тази война няма да бъде победеносна – въстаниците ще започнат да извършват набези над Саудитска Арабия, а нейната разгромена армия, хвърляйки оръжието си, ще бъде принудена да бяга.
Саудитска Арабия е единствената държава в света, която е собственост на един човек, който заедно със своя син я управлява, без да допуска нито политически дебати, нито каквато и да е форма на опозиция. Допуска се само племенен васалитет. Това, което дълго време бе считано за остатъци от миналото, от които в течение на времето страната трябваше да се освободи и адаптира към съвременния свят, до такава степен ескалира, че се превърна в основен призрак на архаичното кралство.
Упадъкът на династията на Саудите вероятно ще бъде предизвикан от падането цената на нефта.
Неспособно на каквито и да било реформи, кралството постоянно взема кредити, затова финансовите аналитици след две години му предричат банкрут. Частичната продажба на Aramco би могла да продължи агонията, но тя ще бъде извършена чрез загуба на автономия.
Екзекуцията на шейх ал-Нимр беше безмерна жестокост.
Крахът на Арабия сега е неизбежен, защото тези, които живеят там, изгубиха надеждата си за бъдещето. Затова в страната неминуемо ще започнат племенни вражди и социални сътресения, значително по-кървави от тези, които съпровождаха предишните близкоизточни конфликти.
Американските покровители с нетърпение чакат края на кралството.
Те непрестанно възхваляват “мъдростта” на принц Мохамед, така го вдъхновяват за нови “подвизи”.
През 2001 г. Комитетът на началник щабовете започна работа по прекрояването на “големия Близък Изток”, което прекрояване предричаше разделянето на страната на пет части. През 2002 г. на известното заседание на Съвета за отбранителна политика бе поставен въпроса за ликвидирането на клана на Саудите.
Сега това е само въпрос на време.
САЩ успяха да решат въпроса за наследника на крал Абдулла в Саудитска Арабия. Но вече е време страната да бъде подтикната към разгром, каквито и бяха първоначалните замисли на американците. Тяхната цел е страната да бъде разделена на пет части.
- Уахабизм – държавна религия, но Саудите във външната и вътрешната си политика се опират на сунитските племена, останалото население се подлага на сегрегация.
- Крал Салман, на 80 години, той предаде властта на един от своите синове, принц Мохамед, на 30 години. Последният завзе собствеността на всички крупни компании на страната, обяви война на Йемен и заповяда екзекуцията на лидера на опозицията шейх ал-Нимр.