Плътта на българската държава създаде Аспарух, а нейният дух — Кирил и Методий. И тази държава на духа, където в стегнат строй застанаха в защита на българския народ езикът, писмеността и литературата — не можаха да победят чуждестранните завоеватели.” — писа акад. Дмитрий Лихачов.
Нашата кирилица поддържаше високо българското самосъзнание на строителите на Плиска и Преслав, тяхното самочувствие, че могат да заменят гръцките каменни надписи с български за подвизите на своите царе…
Именно тези надписи са устоявали на упоритите стихии на асимилацията, която все още се стреми да откъсва жива плът от народа ни… Още повече, че в храмовете не се проповядваше на гръцки език, а на старобългарски, когото наричат още църковно-славянски език.
Именно старобългарският език даде основата на руски, сръбски, украински и други славянски езици.
Нашата кирилица съхрани народната песен, която беше първата лястовица в Европа, която напомни, че има един забравен народ на юг от Дунав, от когото е треперела най-силната империя. Благодарение на фолклористи като сърбина Вук Караджич, украинеца Юрий Венелин, българина Петко Славейков и др. съседните народи научиха за славното ни минало, за ненадминати царе и юнаци, за непокорните хайдути…
Нашата кирилица, писаното слово, съхранено като безценно имане в манастирите, даде искрата на Паисиевия пламък, който освети пътя на нашето Възраждане. Думите на монаха „Българино, не прелащайся, а знай своя род и език!” отбелязаха повратен момент в нашето задрямало самосъзнание…
И тръгнаха пророците — Софроний, П. Берон, В. Друмев, Хр. Ботев…
Нашата кирилица, приета днес за третата азбука в Европа, беше оня пролетен топъл дъжд, който възкреси нашата духовност, за да можем да стигнем с ускорено развитие /според Георги Гачев — известен учен в Московския университет, син на брациговеца Димитър Гачев/ литературата и изкуството на другите европейски народи.
Да не забравяме и това, че „Величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че те дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички. Защото тяхното дело — както писа художникът-философ Илия Бешков — надхвърля ценностите на едно човешко дело…
Димитър Аджеларов