Ердоган иска ликвидирането на кюрдите (и видео)

Декември се оказа най-лошият месец за кюрдското малцинство в Турция. В началото на декември жандармерия и въоръжени сили, към които бяха добавени танкове и бойни въртолети, бяха насочени към провинциите Ширнак, Диарбекир, Мардин, Сиирт и Хакари.

В многобройни градове бе обявен комендантски час, бяха поставени и контролно-пропусквателни пунктове. Движението по пътищата бе спряно.

Ситуацията в юго-източната част на Турция не се отразява от турските медии. До момента те отразиха само единични смъртни случаи, главно сърдечни пристъпи, според журналистическите информации.

Ситуацията е отчайваща от хуманитарна гледна точка.

Властите на Турция осъществиха пълна блокада на региона, спряха интернет и мобилните мрежи. Забранено е влизането на хуманитарни мисии в региона на т.нар. операция по прочистване. Стотици домове, десетки училища и официални правителствени сгради са повредени от артилерийски огън.

За да се доберат до болниците, местните граждани рискуват ежедневно живота си.

Според представители на Асоциация по правата на човека, турските въоръжени сили и жандармерията воюват срещу граждански лица под предлог, че се борят с тероризма.

«Те не се интересуват дали това са жени, деца или възрастни хора», — каза представителят на Асоциацията по правата на човека.

Ройтерс, позовавайки се на про-кюрдската Народно-демократична партия, предаде, че са убити 38 мирни жители от началото на операцията, а над 200 хиляди са принудително преместени от местожителството си.

Според други източници, броят на загиналите вече е над 100.

Турският депутат Файсал Sarıyıldız съобщи, че 4-месечното дете Meray е било разстреляно от ББМ в Джизре на 25 декември. То не доживяло до болницата и умряло по пътя.

«Детето се роди по време на комендантския час преди 3 месеца. И загина по време на същия час. Според турците, ние заслужаваме точно това — смърт», — написа Sarıyıldız в профила си в Туитър.

Президентът Ердоган потвърди, че Турция ще продължава да воюва с тези, които той нарича «съчувстват на Кюрдската работническа партия» до тяхното пълно унищожение.

Това се равнява на геноцид към кюрдското малцинство.
Обикновените граждани са обстрелвани с голямокалибрени картечници, срещу тях стрелят танкове, върху им хвърлят бомби въртолети.

Тези мерки трябвало да стабилизират регионалните конфликти, но те предизвикват още по-голяма стагнация в самата Турция.

Градовете Ван, Мардин, Диарбекир и Истанбул вече са свидетели на мащабни протестни акции. Протестиращите издигат барикади и настояват да се прекрати геноцидът на кюрдите.