Чемодан — Вокзал — Анкара

Лютфи Местан Ердоган ДПСУсещате ли как хибридната война на нашите русофоби се засили в последните дни?

Не мисля, че поводът е точно, или само в действията Доган-Местан. То не са измислени думи на Бойко Борисов, то не са самосвалени самолети от Путин, то не бяха мними бомбардировки и жертви на цивилно сирийско население…САЩ си прибират командирите от ИДИЛ. Невероятен вой, дивашки постове, турски посланици, Руменандоновци, Начоначевци. Изкарана е цялата бойна техника, целият платен протестен състав е наличен. Чудо! Това е невиждано досега. Нещо се случва. Нямам идея какво, но е явно нещо страшно.

Не е просто ежедневен драматизъм. Ситуацията излиза от контрол. България чезне и географски. Дори мачлетата на нашият тенисисто-футболист излетяха като спомен. Сериозно е, по-сериозно от всякога. Нямам идея какво, имам само усещане. И леко се страхувам, признавам си.

 Автор: Атанас Манушкин

Като изчете написаното по медии и фейсбуци последните два дни, човек си прави следните изводи:

Ако един лидер на евроатлантическа партия в евроатлантическа държава твърди, че е подложен на гонение заради своя евроатлантизъм, то е напълно нормално той да потърси сигурност в турското посолство, а не в щатското, например.

Също така е напълно нормално турският премиер да дава оценки и разпореждания за ръководството на евроатлантическа партия в евроатлантическа държава, чийто евроатлантически премиер пък е принуден да му се обяснява и оправдава.

Нормално е и българският евроатлантически премиер да го е шубе да излезе и да каже какво става, поради което пуска през медиите патетично-героизирани версии за поведението си. „Борисов казал, че пред Местан и Доган избира България”. Ама сериозно ли?

Евроатлантическото гражданство пък е готово на всякакви мисловни каламбури, само и само да не позволи никаква реалност да развали двуизмерния му светоглед. Поради което се стигна до това да дамгосват горкото Мони Паси като „кремълска подлога”, а същевременно Местан, Хафъзов и останалата дружина, все повече са припознавани като „свои”. Така агент Павел е на път да се нареди до агент Алберт, агент Ивайло и т.н в категорията на добрите ченгета.

Изобщо ситуацията е Чемодан-Вокзал-Анкара.

 Автор: Филип Буров