от Горан Симеонов
Авторът Горан Симеонов е бил резидент на българското разузнаване в Турция в края на 90-те години. Сега е председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса
Във всички специализирани учебници се препоръчва активните мероприятия (АМ) на специалните служби да се провеждат обикновено в навечерието на официални национални и религиозни празници. Тазгодишният празничен месец декември не измени на традицията. През целия месец България бе обект на поредица последователни АМ, организирани и проведени от нашата южна съседка Турция.
За всеки, който поради една или друга причина следи развитието на двустранните българо-турски отношения, а в България техният брой непрекъснато намалява, нищо ново не се е случило. Турция за пореден път доказва, че никога не е изоставяла агресивната си политика и ни на йота не се е отказвала от имперските си претенции към България. На тази политика сме свидетели и днес, но вече облечена в научния труд на професор Давутоглу „Стратегическа дълбочина”, в който професорът – вече министър-председател, обосновава имперските амбиции на Турция за десетилетия напред в рамките не само на Балканите, но и на трите континента – Европа, Азия и Африка!
Какво представя България срещу тази турска, по същество имперска, доктрина? Както през последните 100 години, така и сега ние не сме в състояние да представим своя последователна национална доктрина, да направим свой прочит на историята и да утвърждаваме пред света своите виждания за двустранните ни отншения с Турция. Ние сме се люшкали от категоричното военно противопоставяне през Балканската война, за да стигнем до днешната почти васална позиция, в която нито една наша държавна институция не знае как да действа при екстремните обстоятелства, случили се през последния месец.
Просто защото въпросните институции вече свикнаха само да цитират евроатлантическите заклинания на Брюксел, а „големите началници” все още не са готови с решението си за бъдещето на България. Съвсем друг е въпросът дали това тяхно решение ще е в съответствие с българския национален интерес!
Но да се върнем на изтеклия месец декември 2015 г. и „приятелския огън” на турските ни колеги по НАТО. Не бива да има и капка съмнение, че срещу националната сигурност на България бяха проведени поредица активни мероприятия, чиято крайна цел е обезпечаване основните задачи на доктрината „Стратегическа дълбочина” на територията на нашата страна. Т.е. става дума за открита намеса във вътрешните работи на суверенна държава. За неприкрит опит за намеса във вътрешнополитическия живот на страната, за опитите за възприемане ролята на „защитник” на политическа партия и част от българските граждани!
За да не звучим голословно ще изброим АМ, без да правим детайлен анализ, поради все още липса на достатъчно информация:
1. Статията на в-к „Ню-йорк пост”, препечатана (взета) от австралийски сайт, а той пък от истанбулския блогър „Болут”, в която най-безпардонно и тенденциозно се използват части от „предсказанията” на светицата Ванга. Основната същност е, че България ще загуби своите югоизточни земи, граничещи с Турция.
2. Активните мероприятия, съпътстващи визитата на турския министър-председател г-н Давутоглу у нас:
а) Основно мероприятие, организирано със съществената помощ на БАН, бе официалното представяне на книгата „Стратегическа дълбочина” на г-н Давутоглу в присъствието на т.нар. наш елит.
б) Организираните от турското посолство и с помоща на ДПС срещи на г-н Давутоглу из страната с представители на турскоезичните български граждани в съответните региони, наречени от него „Румелия”!
в) В международен план посещението бе отбелязано с филма на „Ал джазира” – „България моя земя” (разбирай изконна турска земя)!
3. Предизвиканият разкол в ДПС се превърна в най-острото от тази серия активни мероприятия на турската страна.
Тепърва предстои да се изясняват неговите детайли и особено въпросите, които то поражда. За това – каква е всъщност и има ли битка в ДПС? Какви са истинските цели на Лютви Местан, защото очевидно въпросната декларация е само капката, преляла чашата? Кое предизвика светкавичната намеса на Доган и го превърна от пасивен наблюдател в активен почетен председател? Основният въпрос според мен, обаче е кой всъщност се опитва да вкара България с нейния етнически модел в глобалната игра и защо? Все въпроси чийто отговор ще очакваме в близко време.
За тези, които ще опонират, че това едва ли е турско АМ, само ще подчертаем два факта, а именно, че г-н Местан буквално бяга с турски дипломатически автомобил, за да се скрие със семейството си в турското посолство и вторият много по-съществен момент е обаждането на турския-министър председател на г-н Бойко Борисов. Едва ли г-н Давутоглу се е активизирал, воден единствено от лични симпатии или добри приятелски чувства. Въпреки оскъдната информация за този разговор не се съмнявам, че освен главният въпрос, свързан с ДПС, е обсъждана и с голяма вероятност гарантирана личната сигурност на Лютви Местан.
Що се отнася до изтеклата информация от „…среди от Министерския съвет”, това обикновено е практика при липса на ефективно действащ пресцентър. От пресцентъра на Външно министерство пък излязоха с личното мнение на своя говорител! За съжаление и Брюксел не взе отношение по темата.
Въпреки всичко смятам, че това ще бъде едно от мероприятията с най-дългосрочни последици и последващ ефект както във вътрешно-политически план, що се отнася до бъдещето развитие на ДПС, така най-вече за двустранните българо-турски отношения. Междувпрочем това може би е и една от главните цели на това АМ.
Независимо от оскъдната информация все пак можем да направим и някои изводи. Най-напред категорично можем да потвърдим, че научният труд, националната доктрина „Стратегическа дълбочина” на професор Давутоглу е новата национална доктрина на Република Турция. Със своите последни дйствия в международен план сегашното ислямистко държавно ръководство е изоставило напълно принципа за „нулеви проблеми със съседите” както към арабските си съседи, така и към европейските и по-конкретно към България.
Със загриженост констатирам, че спрямо нас е в ход комплекс от дипломатически действия и мероприятия, осигуряващи активното и на моменти агресивно провеждане и практическа реализация на доктрината „Стратегическа дълбочина” на територията на България.
Вторият съществен момент е, че това ще бъде перманентен процес, в чиято реализация ще бъде впрегнат целият турски държавен механизъм, т.е. ние трябва да очакваме натиск по целия комплекс на междудържавните отношения.
Това ще бъде агресивна, имперска политика и по линия на културния, социалния, икономически и търговски обмен. Натиск в ущърб на българския национален интерес може да очакваме и по линия на съюзниците в НАТО и в ЕС, имайки предвид както стратегическата тежест на Турция, така и активизираните турски преговори с ЕС и предприсъединителните фондове.
Затова държавното ръководство, а и различните НПО-та трябва да бъдат особено внимателни в своите действия. (Визирам конкретно идеята за „Тракия без граници”).
Най-сложно е положението обаче във външнополитически план. През последните близо 20 години България е без Национална доктрина. В повечето случаи външнополитическите ни действия спрямо Турция са „ad hoc”, резултат в повечето случаи на импровизации на място, а посланикът ни действа повече като кореспондент на БТА, осведомявайки чрез средствата за масова информация не само Външно министерство, но и целия български народ.
На всички е ясно, че външната ни политика е възприела само и изцяло основните принципи на двата съюза, в които членуваме – НАТО и ЕС. Но нека да ясно и още нещо, че и двата съюза са политически организации на суверенни държави, всяка от които освен че има право на „вето”, има право и да развива там, където е необходимо, политика в свой национален интерес, така както трябва да бъде при нас с Турция. Само че този интерес трябва да е ясно формулиран, аргументирано защитен и последователно отстояван от всяко българско правителство в рамките и на двата съюза.
Все пак – какъв трябва да бъде отговорът на България?
Без да изпадам в ролята на ментор, смятам, че ще бъде целесъобразно да се предприемат съответните мерки на държавно ниво, както следва:
1. В организационен план очевидно належаща е необходимостта от кадрово и професионално укрепване на всички звена на държавната администрация, отговарящи и работещи с Турция. Без да разполагам с конкретна информация, смятам, че в посочените звена едва ли има повече от 1-2 човека, които в повечето случаи служат за пощенска кутия. Под предлог за свобода на бизнеса и отделните юридичесски лица, координиращата роля на държавата е нулева.
2. В двустранен дипломатически план трябва да се предприемат рутинните в такива случаи мерки, а именно:
– Министерството на външните работи да изпрати протестна нота както за недопустима намеса във вътрешните работи на България от министър-председателя на страна наш съюзник в НАТО, така и за недопустими действия на дипломатически служители на турското посолство и консулствата в страната.
Да бъде официално предупредено бюрото на „Ал Джазира” в София да се спре разпостранението на провокационния филм „България моя земя”, като на авторите им бъде забранено да посещават страната.
3. Тъй като агресивните действия на Турция без съмнение ще продължават, с оглед своевременна информация и мерки за противодействие най-добре ще бъде да се създаде междуведомствено звено, в което да се включат експерти от съответните държавни ведомства, които периодически да изготвят за нуждите на Министерския съвет обобщена справка за проблемите в двустранните българотурски отношения и мероприятия за неутрализиране на последствията в подобни ситуации.
(В архивите на Външно и вътрешно министерство има достатъчно материали за организиране на такова противодействие на българските институции при антибългарската кампания за стрелбата по Папата и защитата на Сергей Антонов.)
И накрая няколко думи и за българските специални служби. Независимо от създаденото негативно обществено отношение и ограничения агентурен апарат и въпреки нанесените сериозни поражения, не се съмнявам, че колегите работят активно както вътре в страната, така и навън. Не се съмнявам, че върху бюрата на държавното ръководство регулярно постъпва достатъчно информация по турска линия, но въпросът ми е как се използва тази информация.
Дали е само „за сведение”, „за натрупване” или намира конкретно приложение при вземането на решения. Защото специалните служби изпълняват своите задължения да информират и в най-добрия случай да предлагат съответни мероприятия в защита на националната сигурност.
Крайното решение за привеждане в действие на политиката в сферата на националната сигурност е на ДЪРЖАВНОТО РЪКОВОДСТВО. В този порядък на мисли никой не може да ме убеди, че в ДАНС няма оперативна разработка на турски дипломат, даваща възможност за неговото аргументирано обявяване за „персона нон грата”. Въпросът винаги е бил кой ще вземе решението, защото това е тежка отговорност. Желаещи да го приведат в действие винаги е имало бол.
Докато ние като българи ясно не осъзнаем, включително на най-високо държавно ниво, че Турция е бивша империя, която със сегашното си ислямистко ръководство ще се стреми и занапред да разрешава вътрешните си проблеми, чрез агресивно възстановяване на своето влияние в земите на бившата османска империя, ние много трудно ще можем да общуваме като равни. А още по-трудно да защитаваме българския национален интерес.
Източник: Епицентър