По време на “зловещата епоха” на Путин Западът трябва да си спомни за “твърдите убеждения, които изповядват съюзниците”. В помощ на западните лидери може да бъде примерът на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, които, благодарение на взаимното доверие, помогнаха за началото на затоплянето на отношенията между Русия и Запада, а след това и за ликвидирането на СССР, пише The Wall Street Journal.
”Днес се срещаме лице в лице с враждебна Русия и Западът не знае какво да прави”, — пише The Wall Street Journal.
Американското издание счита, че настоящите западни лидери могат да намерят отговор на въпросите си, ако си спомнят съветските времена, когато Западът “имаше значително по-голямо чувство за обща цел”.
Става дума за времената, когато на власт във Великобритания беше “желязната лейди” Маргарет Тачър, а в САЩ – Роналд Рейгън. Още преди да оглявят държавите си, те проведоха среща, по време на която споделиха еднаквите си цели, че Западът твърде много отстъпва на СССР, който при това печели надпреварата във въоръжаването.
“Тогава това беше непопулярно мнение и Рейгън и Тачър станаха приятели по нещастие. И от това приятелството им само спечели”, — пише американското издание.
След идването си на власт те, въпреки големите протести, създадоха нови системи за ядрено въоръжение в Европа срещу растящия арсенал на СССР. Така Западът вече
бе в позиция на силата, от която, както считаше Тачър, вече можеше да се започнат преговори със Съветския съюз.
За целта “желязната лейди” започнала да търси подходящия човек. През 1984 година тя го намерила. Това станал Михаил Горбачов. Тя решила, че той ще бъде следващият съветски лидер, поканила го в резиденцията си. Разговорът им бил много напрегнат и откровено груб. Толкова, че в определен момент Горбачов започнал да мисли, че трябва да си тръгне веднага. Татчър почувствала опасността и вкарала беседата в по-мирно русло.
Тя заявила, че Рейгън е миролюбив и е готов “да пробва още един път” да започне преговори със СССР. Тя подкрепяла неговата “стратегическа отбранителна инициатива”, която предполагала създаването на системи за ПРО, целящи защита от ядрено нападение от страна на СССР, но заявила, че счита желанието на Рейгън да избави света от ядреното оръжие за “нежизнеспособна мечта”.
Тачър поела риска, давайки възмоност на Горбачов да се вклини между нея и Рейгън. И бъдещият съветски лидер се възползвал, заявявайки, че Америка се държи “eгоцентрично” по отношение на съюзниците си. В края се договорили да започнат преговори за разоръжаване. След срещата Тачър отбелязала, че Горбачов е “’човек, с когото мога да си имам работа”. В частно писмо до Рейгън тя пише:
”Всъщност, той дори ми хареса. Имам усещането, че….той ме използва, за да се добере до тебе”.
След подобно развитие на нещата Белият дом не можеше да не се възползва от кандидатурата на Горбачов.
“Господи, ако старата добра Маргарет е намерила нещо в него, то си струва да се вслушаме”, — заявил по-късно генерал Колин Пауъл, тогава помощник на министъра на отбраната на САЩ.
Именно това и направил Рейгън. Разбира се, президентът на САЩ и без това бил достатъчно силно заинтересован от преговорите със СССР, но Тачър го “подтикнала в подходящата посока в подходящото време”, — пише изданието.
След смъртта на Черненко постът генерален секретар бил зает от Горбачов, а през ноември 1985 година се състояла среща между него и Рейгън в Женева.
“Меги беше права. Ние можем да си имаме работа с този човек”, — заявил на своя помощник след срещата президентът на САЩ.
Така започнало всичко.
Впрочем, последствията от стоплянето на отношенията между двете страни не винаги се харесвали на Татчър. През октомври 1986 година в Рейкявик Горбачов и Рейгън едва не се договорили напълно да се откажат от ядрените оръжия. Тя заявила на американския президент, че подобна стъпка ще бъде “равносилна на поражение” и го убедила да се върне към обсъждането на “по-екзотичен” договор за съкращаване на настъпателното въоръжение.
По-късно това довело до падането на Берлинската стена и до другите събития.
“Жената, която самият Съветски съюз нарече “желязната лейди”, знаеше, че когато трябва, е нужно малко да се прегъне”, пише американското издание.
Изданието счита, че тази история припомня за ценностите на “твърдите убеждения, които споделят съюзниците” в “зловещата епоха на Владимир Путин”.
През 1987 година Тачър пристига на посещение в Москва и в продължение на много часове спори с Горбачов. В гостната той й показва картина, на която е нарисувана селска местност след вечерен дъжд.
“Това е нашата беседа”, казал Горбачов. “Имаше бури, но вече пробива слънчевата светлина”.
Татчър внимателно разгледала картината и казала:
”Да. И тя пробива от Запад”.