Войната в Сирия, подкрепена от радикални сунитски групировки, нахлуването в Ирак през 2014 година – са следствия от външнополитическия курс на САЩ в Близкия Изток, насочен към подкрепа на сунитите и натиска върху страните от “шиитския полумесец” начело с Иран.
Близкият Изток има огромна значение за световната икономика. Там се намира и една от най-важните артерии, но регионът е и буре с барут.
Конфликтът вътре в исляма, който разбуни целия регион, все още си остава в скоби – т.е. извън погледа на обществото.
Спорът между сунити и шиити, борбата за водещото място в Близкия Изток сред мюсюлманските страни – е фонът, на който се разгоряха близкоизточните конфликти в последните години.
Според оценки, около 85-87 % от мюсюлманите в света са сунити, 10-13 % от тях са шиити. Според компанията Pew Research, която прави проучване през 2009 г., болшинството шиити в света живеят в четири държави: Иран, Пакистан, Индия и Ирак. В Ирак живеят до 40 % от шиитите в света.
Саудитска Арабия отдавна претендира за лидерство в Близкия Изток и де факто е лидер в сунитския свят. Иран е лидер в шиитския свят. Притискането на Иран и неговите съюзници в региона е целта, в името на която Саудитска Арабия и Израел са готови на сътрудничество, а САЩ са готови да поощряват радикалните групировки.
Струва си да припомним кого подкрепяше американската власт в един от най-крупните военни конфликти след Втората световна война – ирано-иракската война през 1980-1988 г. Западните медии признават, че докато Саддам Хюсеин е бил изгоден като противовес на Иран, САЩ са го подкрепяли активно.
Американското списание Foreign Policy още през 2013 година публикува статия, в която в прав текст отбелязва, че спецслужбите на САЩ са знаели за плановете за употребата на химическо оръжие от страна на Ирак.
Но американската власт не е мръднала и пръста си, за да сподели тези сведения със световната общност.
След свалянето на Садам САЩ дадоха властта на шиитите в Ирак. След дълги години вражда Ирак тръгна към сближаване с Иран. Сформира се т.нар. “шиитски полумесец” – територия на държави от Иран през Ирак до Ливан, в която шиитите разпространиха влиянието си.
За първи път този термин бе формулиран от краля на Йордания Абдулла II през 2004 г., когато той предупреди за последствията от идването на шиитите на власт в Ирак. Саудитска Арабия заби тревога.
Как реагира на това САЩ?
Промяната на стратегията на САЩ е описана от Сеймур Херш, носител на наградата Пулицър и един от най-добрите американски автори в жанра журналистическо разследване.
През 2007 г. в ежеседмичника New Yorker бе публикувана статията “Смяна на курса”.
Коментарите на водещите американски политици относно Сирия и Ирак тогава около плановете за подкрепата на радикални сунитски групировки, т.е. действията в подкрепа на Саудитска Арабия срещу Иран, са описани от Херш доста години преди настоящата катастрофа в Близкия Изток.
В следващите дни ще ви представим няколко глави от книгата на Херш.
Предстои да прочетете първото ни предложение:
“Промяна на стратегията”
В последните няколко месеца на фона на влошената ситуация в Ирак администрацията на Буш, както в рамките на официалната дипломация, така и в секретните си операции, направи съществени промени в стратегията си в Близкия Изток. “Смяната на курса”, според Белия дом, подтиква САЩ към открита конфронтация с Иран, в отделни райони дори доведе до изостряне на междурелигиозните конфликти между шиити и сунити.
За да се намали влиянието на Иран, който е шиитски, администрацията на Буш преосмисли приоритетите си в Близкия Изток. В Ливан американската власт започна да си сътрудничи със Саудитска Арабия при секретните операции, които целяха отслабването на Хизбулла, шиитска организация, подкрепяна от Иран.
САЩ участваха също в секретни операции, насочени срещу Иран и неговия съюзник Сирия. Страничният ефект от тези действия бе засилването на сунитските групировки, при това екстремистки такива, които пропагандират своя агресивен ислям, те са враждебно настроени към САЩ и симпатизират на Ал-Кайда.
Един от най-противоречивите аспекти на тази стратегия бе фактът, че голяма част от заплахите и военните действия срещу САЩ в Ирак тръгваха от сунитските групировки, а не от шиитските. Но от гледна точка на Белия дом най-сериозни и непредвидими последствия от войната в Ирак бяха засилените позиции на Иран, както САЩ считаше тогава.
След революцията от 1979 г., когато на власт в Иран идва религиозното духовенство, САЩ скъсват връзките с Иран и започват активно сътрудничество със сунитските държави от Близкия Изток – Саудитска Арабия, Йордания, Египет.
Ситуацията се усложнява след терористичните актове от 11 септември 2001 година. Ал-Кайда представлява сбор от различни сунитски течения. Много от бойците в групировката са граждани на Саудитска Арабия. Преди нахлуването в Ирак през 2003 година, американските власти под въздействието на неоконсервативната идеология допускаха, че шиитското правителство в Ирак може да гарантира проамерикански баланс в региона, където са активни сунитските екстремисти, отчитайки факта, че шиитите представляват болшинството мюсюлмани в Ирак и дълго време са били подложени на гонения от страна на Саддам Хюсеин. САЩ игнорираха предупрежденията от страна на спецслужбите за връзките между шиитските лидери на Ирак и Иран. За Белия дом стана очевидно, че Иран е установил тесни връзки с шиитския премиер на Ирак Нури Ал-Малики.
Новата американска политика тогава вече започва да се обсъжда публично. В доклада си пред Комисията в Сената на САЩ по международните отношения държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви, че “в Близкия Изток се създава нов стратегически алианс”. Тя отбеляза, че сунитските държави са “умерен център” на този съюз, а Иран, Сирия и Хизбулла са против тях.
Райс заяви, че “Иран и Сирия са направили своя избор и той е да дестабилизират ситуацията”.
Основната цел за смяната на курса в близкоизточната политика на САЩ не беше огласена. Секретните операции си оставаха секретни. Тяхното провеждане и финансиране често се преписваше на Саудитска Арабия или се осъществяваше по странични пътища, заобикаляйки одобрението на Конгреса на САЩ. Ключови играчи при промяна на стратегията са вице-президентът на САЩ Дик Чейни, заместник съветникът по националната сигурност Елиът Абрамс, представителят на САЩ в ООН Залмай Халилзад и принц Бандар бин Султан – високопоставен служител в службите на външното разузнаване на Саудитска Арабия.
Промяната на курса от страна на САЩ на свой ред направи Саудитска Арабия и Израел нови партньори, главно, защото двете страни считаха Иран за заплаха за съществуването им. Новата стратегия, според оценки на съветници от администрацията на САЩ с близки връзки в Израел, са “сериозно и кардинално предвижване на американската външна политика в региона”.
Много сунитски страни са били буквално изплашени от подема на шиитите и с неодобрение наблюдавали заиграването на САЩ с умерените шиити в Ирак. Американските власти разбрали, че не могат да обърнат времето и да сменят шиитското ръководство, а решили само да сдържат влиянието им.
Ст.н.с. от Съвета по международните отношения Уали Насър счита:
”В ръководството на САЩ имаше дискусия на тема: кой е голямата заплаха – Иран или сунитските радикали. Саудитите и част от президентската администрация вече отдавна бяха доказали, че Иран е голяма заплаха в сравнение със сунитските екстремисти. За тях това бе победа”.
Но други хора отбелязваха големите рискове, с които бе свързана промяната на стратегията на САЩ. Мартин Индик, работещ в администрацията на Клинтън, а също бивш посланик на САЩ в Израел, отбелязва:
”В Близкия Изток във всеки момент ще се разрази студена война между шиитите и сунитите. Белият дом предприема много сериозна стъпка. Трудно е да се прогнозират последствията, ситуацията може да стане още по-объркана, отколкото е сега”.
Годината е далеч преди 2015.
Следва продължение