Правителството в Киев вече няма изход.
Зверстватаq които извърши или допусна да бъдат извършени в Одеса, а и в останалата част на страната от самото начало на Майдана им отреждат само едно – морална и духовна смърт .
Те разпалиха война, първо на Майдана, а сега и в цяла Украйна. На съвестта им вече тежи не само разоряването на Украйна и вероятния й разпад, а и смъртта на стотици хора. Киевските превратаджии потънаха в лъжи. Те знаят, че това са лъжи, но нямат друг изход, освен да ги повтарят. Иначе би следвало да подадат оставка и да се самоубият. Онова, което извършват, е международно престъпление — нарича се геноцид.
Действията им са за международен трибунал.
Правителството в Киев достигна до изключителното морално падение да пусне танкове, артилерия и авиация срещу собствените си предимно невъоръжени граждани.
Всяко друго правителство в такъв случай би било обявено за диктаторско.
Янукович не посмя да смаже Майдана с армията, но „демократичното“ и проевропейско правителство на превратаджиите го направи – пусна танковете срещу невъоръжено население. Демократичният и хуманен Запад, който опищя света с призиви към Янукович да не използва сила, мълчеше и се преструваие, че нищо не се случва.
ЕС даже се канеше да подписва злополучното споразумение за асоцииране.
Мълчаха, а и сега мълчат и нашите „демократи“, които бяха толкова чувствителни към репликата на Петър Младенов „Танковете да дойдат“.
След като изиска арестуване на Янукович за убийствата, които техните поддръжници извършиха на Майдана, същите тези киевски „управляващи“ продължават да извършват престъпления и да обвиняват други за тях.
Цинично е Яценюк да обвинява милицията в Одеса за случилото се там, след като на нея й бе наредено да сътрудничи, а не просто да не се намесва.
Доста интересно е краткотрайното назначаване на българина Дмитрий Фучеджи за началник на милицията в Одеса два дни след погрома.
Той може да бъде видян в едно видео в Мрежата зад гърба на стрелящ с пистолет маскиран боец, а след това в компанията на същите ултранационалисти, с червени лентички, които после стреляха по Дома на профсъюзите. На следващия ден е уволнен и върху него е хвърлена вината за освобождаването на 67 от проруските активисти – проработила му е съвестта.
От 7 май Фучеджи е изчезнал и е обявен за издирване.
Майданчиците унищожиха правоохранителните органи в Украйна, като ги обвиниха за това, че си вършат работата, опитвайки се да поддържат реда в Киев. Всички помним как бяха унижени спецчастите „Беркут“. После същите тези майданчици, които обявиха силите на реда за престъпници и им отнеха дори правото на самозащита, искаха от тях да стрелят по невъоръжени руснаци и да участват в престъпления.
Такъв груб, антидържавнически, унизителен и объркващ подход към силите на реда естествено води до допълнителна деморализация и неподчинение. Затова е напълно естествено хора и от армията, включително граничари, и от милицията да минават на страната на проруските федералисти, както многократно се случи, включително в Одеса, когато милицията трябваше да отблъсне одесците, искащи освобождаването на арестуваните проруски активисти.
Това не е всичко, украинското „правителство“ не дава никакви признаци, че може да му се вярва.
Още преди да вземат властта майданчиците (опозицията) подписаха договора от 21 февруари и го нарушиха на следващия ден, въпреки че бе постигнат с участието на Външните министри на Германия, Франция и Полша.
Въпреки крайно неуместния формат на Женевските преговори, Киев разтълкува постигнатото споразумение по американски,
„Вие правите каквото е договорено, а ние каквото искаме.“
Това е последствие от безнаказаността, която евроамериканската подкрепа осигурява за властите в Киев.
Периодично правителството и президента на Украйна дават сигнали, че ще допуснат референдум за федерализация, че ще дадат възможност руския език да има статут на официален и ще позволят по- голяма степен на самоуправление на регионите. До момента обаче това са само приказки, на които никой не вярва.
За сметка на това Одеското клане и танковете, БТР-ите, изтребителите и хеликоптерите в източна Украйна са реалност.
Нещо повече, Украинската рада отхвърли референдума за децентрализацията и руския език, които се предполагаше да се проведе заедно с изборите на 25 май. Направи го на закрито заседание, на което не бяха допуснати депутатите от Украинската комунистическа партия. Същевременно е дадено право на Главния прокурор на Украйна да сваля имунитета на депутатите. Акция, насочена срещу политическите противници на управляващите. Първата жертва на това решение бе депутатът от Партията на регионите Олег Царев. Олег Царев беше кандидат за президент на Украйна. За преговори с протестиращите и дума не може да става – тогава президентът Турчинов подписа указ за частична мобилизация. За губернатор на Одеса първо бе назначен олигарх – милионер от нефтения бизнес, член на партията на Юшченко, а за президент „избраха“ шоколадовия олигарх Порошенко.
Всички тези действия водят до един единствен извод – правителството на Украйна е фашистка хунта.
То няма никакво намерение да помирява Украйна, има намерение да води война срещу руското малцинство, като за свое оправдание масово тиражира лъжи.
Това украинско правителство няма и никога не е имало право да управлява Украйна.
То дойде на власт след организиран от САЩ и ЕС преврат, който раздели страната още през март.
Това правителство не среща достатъчна подкрепа дори от собствените си силови структури.
Единствения изход за членовете му е входът на затворническата килия.
Кихано