Да, светът се развива неравномерно. Развива се според условията, които съществуват в дадена държава, в обединенията на държави и общества, а и в наличието или липсата на симбиоза между тях.
А на човеците като цяло са им заложени от природата предпоставки за непрестанно развитие, предпоставки към непрекъснато познание.
Когато тази основна природна характеристика се нарушава от нещо, в случая от условията в дадена държава, човеците в нея престават да могат, а по-късно и да искат да се саморазвиват, да се самоусъвършенстват, да се самонаграждават с още и още познание.
Ако искаме действително да се превърнем в пророци на собствената си съдба, няма нужда да четем измишльотините на Нострадамус или други предсказатели.
Достатъчно е да погледнем със здрав разум в миналото.
И да мислим върху прочетеното.
Да се взрем в причините за гибелта на цивилизациите от миналото, които за времето си са смятани за най-напредничави, най-прогресивни.
Често те са преставали да съществуват, защото в ядрото им е бил загнезден отровният кърлеж на алчността – липсвало хармоничното развитие на населението като цяло, а не на една прослойка от него. Една шепа хора грабили за себе си повече и повече за сметка на другите, на мнозинството. Грабили и това, което не им е нужно. Точно такива управлявали в миналото. Същите управляват и сега – властват грабителите.
Бюрокрацията и в древността била щедро възнаграждавана и се рояла като пчели с нова плодовита царица-майка. Чиновниците и тогава размятали пергаменти или листове, слагали печати, поддавали се на корупция, често издевателствали над обикновените граждани, мазнили се на управляващите, интригантствали, изкачвали се по раменете на по-слабите, ликвидирали дори по-силните…
Да погледнем сега към златния век на Египет.
След смъртта на царица Хатшепсут и убийството на везира Хапусенеб на власт идва Тутмос III. Специалистите твърдят, че преди него в Египет властвали древните закони, които повелявали следното: Бог ти е дал тази земя, ти трябва да я управляваш добре, да я защитаваш, но другите територии трябва да те интересуват само като съседни такива.
Тутмос, обаче, изменил на древните духовни закони и предприел масирана експанзионистична външна политика. Започнал да окупира нови територии. Осъществил 17 грамадни военни кампании. Египтяните не искали да се преселват в новите земи, обаче. Новоприсъединените земи имали нужда от управление, при това голямо и здраво, защото покорените народи били различни, чужди, непривикнали със законите в Египет.
Така държавата Египет трябвало да отдели сериозни финансови и прочие вложения, за да възцари властта на Тутмос III в новопокорените земи. Бюрокрацията се разраснала още повече. Новите територии се нуждаели и от правоохранители, както сега наричаме полицията. Да, Тутмос III изпратил и такива. И понеже фараонът така бил запленен от войнските си успехи, че завладявал мащабно, държавата Египет започнала да се огъва под тежестта на новите разходи. Здравата власт в новите земи изисквала мащабни вложения.
Сега да погледнем към съвременна Европа.
А нима не е същото и сега, както от времето на Тутмос?
Под предлог, че се защитават правата на човека, под предлог, че трябва да започнем да робуваме на някакви си европейски ценности (сякаш допреди тях сме живели по палмите и не сме можели нито да пишем, нито да говорим, а камо ли да мислим…), под предлог, че, видите ли, сега ще ни поднесат мечтаната демокрация най-после, Европейският съюз започна и проведе мащабно ПОКОРЯВАНЕ на народите, невиждано до момента в човешката история.
Създаде се една нова ИМПЕРИЯ.
Уж няма император, уж няма фараон, уж няма крал, дори царица няма, но по същество са завзети огромни територии, при това НАСИЛСТВЕНО, без референдум.
Без война. Безкръвна експанзия.
Каква блестяща маневра.
Какъв перфектен замисъл – да заграбиш цял континент без нито един патрон.
Уникално изигран сценарий, трябва да признаем.
Какво се случи след установяването на империята, наречена Европейски съюз?
Случи се тотален дискомфорт.
Самата Империя започна да хвърля огромна енергия, за да вкара в пътя новите поданици. Построи си огромна и налудничава сграда в центъра на Брюксел и започна оттам да размята и разхвърля из полята и горите на туземците евро-директиви. Планините, низините и дори реките на новоприсъединените се покриха с безумни квоти, клаузи, забрани, позволения и т.н. указания, закони, членове …
Толкова безумни понякога, колкото е безумна и архитектурата на гнездото на ЕС в Брюксел – безкрайни, преплетени, объркани, налудничави коридори, подкоридорчета, отсечки, стълби, стълбички, асансьори, липса на отворени прозорци, коридори, милиони стаи и т.н. – лабиринт на безумието.
И всичко това, за да се вкарат в пътя ПАРАЗИТИРАЩИТЕ нови европейци.
Да, смятат ни за паразитиращи.
Защо?
Защото някои от новите европейци нямаме нефтени находища, нямаме и големи мини, ликвидираха ни заводите и фабриките, дори язовирите ни избухват един след друг, защото няма кой да им съхранява живота, разораха дори напоителните канали, защото е много важно да вземеш 3 крачки земя, която е била на дядо ти, но някога са ги превърнали тези 3 крачки в част от огромен напоителен канал. Сега имаш шанса или да плуваш на воля, когато вали, или доброволно или случайно да се удавиш при дъжд, защото водата просто няма къде да отиде, освен заедно с теб да се замъкне в първата низина….
Наричат ни паразити и защото чакаме европейските фондове.
Спомнете си, че в България не се говори коя част от икономиката ни ще заработи и какво да се направи с промишлеността и т.н., за да заработи, в България се говори кога са ни спрели поредните евро-пари и кога и при какви условия ще пуснат нови такива.
Печален факт, доказателство за липсата на държавна стратегия.
А липсата на последното е доказателство за слабоумие. И от страна на управляващите, и от страна на управляваните.
А ЕС продължава да сипе върху Балкана поредните си квоти.
Скоро ще сложат квота и върху тоалетната хартия. И който наруши квотата, ще плаща глоба.
Тези, които измислиха и приложиха това безумие, без всякакво съмнение знаят изхода от този експеримент, наречен ЕС.
И доволно протриват ръце, защото се готвят за неговия разпад.
Проблемът е не кога ще се разпадне ЕС, обаче, а какво ще последва след разпада му, защото той е неминуем.
Да не си мислите, че ни чака някаква манна небесна след като видим финита ла комедия на ЕС?!
Западноевроейските държави ще си останат добре, защото те са стари и заможни колониални сили. Ние, дребните плюнки на картата на географията, пак ще сме в тинята.
Защо?
Много просто – защото никой няма да ни позволи да се развиваме свободно, дори след разпада на ЕС.
Дори в дребните плюнки на Европа има бази на НАТО. Демек, световният полицай денонощно е насочил дулото на автомата към челото ни и ай си мръднал, ай ти е направил дупка в черепа, образно казано.
Мдаа, има все още в България наивници, които си мислят, че ЕС е пъпът на земята. Дори си купиха предвидливо, според тях, апартаменти в обетованата белгийска земя.
Тц, грешка.
Светът отдавна се движи в друга посока. И това не е посоката на Брюксел и Вашингтон.
Няма да ви я казвам посоката, защото знам, че ще отгатнете коя е тя.
В новата посока не е нужно да гледаш ЕС или Вашингтон в устата и да повтаряш като папагал чутото и недочутото от тях, защото здравата човешка логика отхвърля бъдеще за всички папагали, освен типичното им място в джунглата на Амазонка.
Който иска да повтаря папагалски, да тръгва за огромната тропическа Амазонка.
Ако успее да й наложи санкции, с надеждата, че чрез тях ще промени руслото й, за да потече то в новия му язовир, от който господарят да извлече печалба, да пробва санкциите си към Амазонка.
Ако не успее, значи цялата му стратегия и безумна тактика е пълно шкарто, което природните закони априрори отхвърлят и затова са обречени на неминуема гибел.
Да, чакам края на безумието.
И зората на свободата.
Не се отказвайте да вярвате, че тя ще дойде.
Така, както след всяка зима идва пролетта.
Петя Паликрушева