Изданието публикува статията “Караницата с Русия принуди Турция да търси нови партньори в енергийната сфера”.
Политическата нестабилност и разривът в отношенията с Москва сложиха началото на нови приоритети за Турция в областта на инвестициите и енергийната инфраструктура, пише журналистът Джон Робъртс.
“За да се застрахова от възможни пробиви в доставката на руски газ, Турция трябваше да си гарантира ръст на доставките от Северен Ирак и Азербайджан”, — се казва в статията.
Изданието споменава за три обстоятелства и събития, които са довели да настоящото положение на нещата.
- През юли Русия отмени доставката на тръби за газопровода “Турски поток”.
- “Турция е все по-разтревожена от руските авиоудари в Сирия”, — пише изданието. През октомври президентът Ердоган предупреди: нарушаването на въздушното пространство на Турция от руски самолети може да подтикне Анкара да се откаже от “Турски поток” и дори да отстрани Русия от участието й в строителството на АЕЦ. Но, когато през ноември Турция свали руския бомбардировач, Русия сама обяви, че проектът “Турски поток” e спрян за неопределен срок.
- Министърът на природните ресурси на Регионалното правителство на Кюрдистан обяви, че автономната област в Северен Ирак към началото на 20-те години ще може да експортира за Турция до 20 милиарда кубични метра газ.
Когато Турция и Русия развалиха отношенията си, турското ръководство се опита да форсира строителството на Трансатлантическия газопровод (Tanap).
Но за целта ще трябва да се довършат предсрочно други елементи от проекта “Южен газов коридор” до Италия: по-рано да се започне добивът на газ от местонахождението Шах-Дениз, да се продължи Южнокавказкият газопровод до началната точка Таnap на грузинско-турската граница.
Турция погледна и към Северен Ирак. На 3 декември Анкара заяви, че газовата компания Воtas е обявила процедура за строителството на газопровода, който ще свърже Силопи на иракската граница с турската газотранспортна система в град Мардин.
Официалните лица на Турция и Кюрдистан също обсъждат идеята за съединяването на газопровода с Таnap.
В дългосрочна перспектива Турция ще разглежда такива потенциални доставчици на газ, като Иран и новите местонаходища в Източното Средиземноморие. Но съществуващият газопровод Иран-Турция почти няма свободни мощности.
За да се свърже с израелските местонаходища Левиафан и Тамар, трябва да се реши проблемът с разделянето на Кипър. А за разширяването на терминала, на Турция ще й трябват нови инвестиции.
“Що се отнася до нефта, то за Турция е главно не развитието на нови източници на доставки, а гарантиране сигурността на турския участък от газопровода Баку-Тбилиси-Джейхан”, — се казва в статията. Турция трябва също да реконструира нейната част от нефтопровода Киркук-Джейхан, идващ от Ирак. Там стават големи кражби от местните жители и има атаки на кюрдски бойци.