„Шефът ми, бивш щатски сенатор, постоянно повтаряше, че в Босна нещо се готви. Месец преди така наречения геноцид в Сребреница той ми каза, че градът ще се появи на първите страници на вестниците по целия свят и ми нареди да следя медиите“, казва Беър.

Бившият офицер от ЦРУ е автор на много книги, които разкриват тайните на ЦРУ и на администрациите на Бил Клинтън и Джордж Буш. Арестуван е няколко пъти. Мит Уаспър, негов близък приятел, работил в Сената и споделял информация с Беър, е застрелян. Като старши агент на ЦРУ Беър работи в Югославия през периода 1991 – 1994 г., а после и в Близкия изток. Участва в няколко документални филма на National Geographic, в които обвинява администрацията на Буш, че води войни за петрол.

Интервюто е взето в Канада по време на пътуването му там преди няколко дни. В момента Робърт Беър е зает с промоцията на книгата си „Тайните на Белия дом“ в Квебек, където се срещнахме. Тема на разговора ни беше какво се случи зад кулисите на войната в Югославия.

Къде и кога за пръв път работихте в Югославия?

Пристигнах с хеликоптер заедно с още трима агенти. Кацнахме на 12 януари 1991 г. в Сараево. Задачата ни беше да държим под око така наречените сръбски терористи, за които се предполагаше, че могат да нападнат Сараево.

Кои бяха въпросните терористи и защо се предполагаше, че ще извършат подобни атаки?

Беше ни предоставена информация за група, наречена „Велика Сърбия“, която планира да извърши серия от бомбени атаки върху ключови сгради в Сараево, за да се противопостави на амбициите на Босна да се отдели от Югославия.

Съществуваше ли такава групировка и какво точно правехте в Сараево под командването на ЦРУ?

Нямаше никаква подобна групировка! Началниците ни излъгаха. В действителност мисията ни беше да всяваме паника сред политиците в Босна, да им внушим идеята, че сърбите ще ги атакуват. В началото се съгласихме, но след известно време започнахме да се чудим. Защо насаждахме такава истерия след като подобна група не съществуваше?

Как и кога завърши мисията и имаше ли си име?

За мен завърши след две седмици, изпратиха ме по работа в Словения. Цялата операция продължи месец и се казваше “Istina” („истина“), въпреки че се основаваше изцяло на лъжи!

Защо отидохте в Словения?

Получихме инструкции, че Словения се готви да обяви независимост. Дадоха ни пари, няколко милиона долара, за да финансираме различни НПО-та, опозиционни партии и отделни политици, които да подклаждат омразата. Вината за случилото се в Сребреница е наша! Но в действителност цялата вина беше хвърлена на сърбите. Много хора бяха погребани като мюсюлмани, а всъщност бяха сърби или от други националности. Преди няколко години мой приятел, бивш агент на ЦРУ, а понастоящем служител на Международния валутен фонд, твърдеше, че Сребреница е резултатът от споразумение между правителството на САЩ и политиците в Босна. Градът бе пожертван, за да имат САЩ мотив да атакуват сърбите за техните така наречени престъпления… Сребреница беше просто политически маркетинг!

Подозирахте ли, че това е пропагандата на ЦРУ и знаеха ли колегите ви за това?

Разбира се, никой не прекратява мисия на ЦРУ, особено когато всички са изнервени и обзети от параноя! Много агенти на ЦРУ и висши офицери изчезнаха просто, защото отказаха да извършват пропаганда срещу сърбите в Югославия. Лично аз бях шокиран от количеството лъжи, разпространявани от нашите агенти и политици! Много агенти на ЦРУ извършваха пропаганда, без реално да си дават сметка за това. Всеки знаеше само част от историята и единствено онзи, който я бе създал, знаеше какво се крие зад нея, а именно – политиците.

Значи всичко беше единствено пропаганда срещу сърбите?

И да, и не. Целта на пропагандата беше да раздели републиките, така че те да се отделят от майка Югославия. Трябваше ни изкупителна жертва, която да поеме вината за всичко. Имахме нужда от някой, който да е отговорен за войната и за насилието. Сърбия бе избрана, тъй като в много отношения бе наследник на Югославия.

Можете ли да назовете политици от бивша Югославия, на които ЦРУ е плащало?

Да, въпреки че това е деликатна тема. Щипе Месич, Франьо Туджман, Алия Изетбегович, много съветници и управляващи от Югославия, както и сръбски генерали, журналисти и дори военни формирования. Радован Караджич получаваше пари известно време, но спря да ги приема, когато осъзна, че ще бъде пожертван и обвинен за военните престъпления, извършени в Босна. Всичко това бе режисирано от американската администрация.