По всичко личи, че “Турски поток” не само е под въпрос, а направо временно умря.
Защото промяната в отношенията между Русия и Турция е повече от радикална.
Дали България и Гърция ще се опитат да извлекат полза от ситуацията, подавайки наново ръка на руския “Газпром”?
Тук е мястото да припомним, че девет държави от Европа, в това число Полша и Словакия, изпратиха писмо в Брюксел за “Северен поток-2”, в което писмо настояват въпросът да се реши на европейската среща на 17-18 декември. В писмото се изразява опасение, че проектът ще засили зависимостта на Европа от руския газ. Там пише още, че проектът противоречи на енергийната политика на ЕС.
България твърди, че не е писала и изпращала писма до Еврокомисията.
Бойко Борисов заяви, че е трудно да се стигне до обща позиция и добави, че България няма да участва в протеста срещу новия газопровод.
Проблемът е, че всяка дума на Бойко Борисов е предпоследна.
Борисов каза следното:
”Ако под егидата на ЕС успеем да доставим руски газ до нашите земи, до Варна, то при съвместно финансиране с ЕС ще можем да гарантираме строителството на газопровода. Ще има газ, чиято доставка напълно ще бъде финансирана от руската страна, ние също ще участваме във финансирането на газопровода на наша територия. Гарантираме, че мощностите на нашата газоразпределителна мрежа и компресори, ще се достатъчни за тези, които искат да получат газ и да платят за транспортирането му. Готови сме да направим това”.
България води преговори с ЕС да строителството на “мини Южен поток”. Проектът предполага нов маршрут за транспортиране на руски газ по газопровод, разположен по дъното на Черно море до приемния терминал недалеко от пристанище Варна. После газта ще се изпраща в други европейски страни чрез регионалната система от газопроводи, която може да бъде разширена.
За целта се разглеждат два варианта. Вариант първи — България ще строи сама транзитен тръбопровод на своя територия, ще използва вече съществуващата инфраструктура.
Вариант втори – България ще строи заедно с някоя голяма европейска компания.
На този етап Гърция се е хванала за “Турски поток”, макар неговата реализация в момента да е спряна.
“Южен поток” е глобален инфраструктурен проект за газопровод с мощност 63 млрд куб.м. от Русия, заобикаляйки Украйна и през Черно море за страните от Южна и Централна Европа. Целта на този проект е диверсификация на маршрутите на експорта на природен газ и ликвидиране на транзитните рискове. Първото количество газ трябваше да пристигне в края на 2015 година. За пълна мощност на проекта се говореше за 2018 година.
Основната цел на “Южен поток” бе да се заобиколи Украйна, защото украинците не са надеждни партньори. Но в края на ноември 2014 година Владимир Путин по време на пресконференция в Анкара заяви, че Русия се отказва от “Южен поток”, защото Еврокомисията го е блокирала и в резултат на това България е била принудена да се откаже да участва в проекта.
Така проектът бе спрян.
В замяна се реши да се опъне тръбата до Турция, а и да се създаде в Гърция газов хъб за южноевропейските потребители.
За българите спирането на “Южен поток” не бе неочаквано.
Не бе неочаквано, защото българите познават руснаците, затова.
И понеже правителството на Бойко Борисов се опитва неумело да маневрира, за да избегне тотален фалит, страната ни формално продължава работата по проекта. В противен случай ни очакват грандиозни съдебни дела и финансови санкции за неизпълнение на договореностите по вече сключения договор с Русия.
Министърът на енергетиката Теменужка Попова дори подчерта, че фирмата “Южен поток – България” продължава да работи, персоналът й дори получавал заплати.
Тръбите за газопровода все още се намират на пристанище Бургас.
Само набързо припомням историята с Турция.
На 1 декември 2014 година “Газпром” и турската фирма Botas подписаха договор за строителстовто на морски газопровод от Русия в Турция през Черно море.
Но липсваше междуправителствен договор между Русия и Турция. После стана ясно, че проектът ще се съкрати наполовина и мощността на тръбопровода също – до 31.5 млрд куб.метра. Още по време на преговорите за “Турски поток” започна да се говори, че Турция не е надежден партньор.
Т.е. дали ще тече руски газ през Украйна или през Турция, все тая, както се казва – все мошеници с една дума.
А след случката със Су-24 надежди всякакви тука оставете.
На 3 декември министърът на енергетиката на Русия Александър Новак каза пред журналисти, че преговорите за “Турски поток”, който трябваше да стане алтернатива на “Южен поток”, са спрени.
Не е ясно на този етап в коя тръба ще потече газ.
Доста експерти считат, че “Южен поток” е закрит окончателно, а Русия може да реализира интересите си чрез строителството на втората тръба на “Северен поток”.
“След като ЕС, включително и България, не дадоха съгласието си за строежа на “Южен поток”, той се превърна в “Турски”. Две тръби от общо четирите на “Турски поток” вече тръгнаха на север и ще са част от “Северен поток-2”. Едната е нужна на самата Турция за нейните вътрешни нужди. Затова България вече по никакъв начин не може да се превърне в европейски хъб. Ние практически решихме проблемите си, строим “Северен поток-2”. Българите трябваше по-рано да мислят с главата си, те изпуснаха реалните си възможности. Москва вече не е заинтересована от този проект”, — каза директорът на Фонда за Национална енергийна сигурност и политолог Константин Симонов.
Плюсовете на “Южен поток” за ЕС са не очевидни, а очевадни – гарантират се доставки на газ в обемите, които са нужни на страните. Русия поема значителна част от разходите по строителството на газотранспортната инфраструктура.
Ако се възроди “Южен поток”, то това ще бъде грандиозна външнополитическа победа за Русия. И доста сериозна изгода за България.
“Това, че България започва да опипва почвата относно възобновяването на “Южен поток”, е напълно разбираемо: този проект би й донесъл доста изгоди. Проблемът е в това, че България не е самостоятелна. И всяко свое решение тя съгласува с Брюксел”, — заяви ръководителят на Центъра за политически изследвания към Института за икономика към РАН Борис Шмелев.
До момента стана ясно едно глобално нещо: е ли редно българите, а и европейците да започнат да мислят с главите си или още е рано?
Защото питанките са няколко: откъде ще получават газ след 2019 година, когато изтича транзитният договор с Украйна?
Ще се строи ли “Северен поток-2”?
Ще се обсъждат ли някакви допълнителни проекти?
А кога ще се обсъждат и кога ще се реализират, че зимата пак дойде…
Или да зарежем всичко и да чакаме изгода за държавата си от…марсианците?
Петя Паликрушева за News Front България