Военния експерт Александър Жилин с коментар по темата — защо жителите на Черна Гора така отчаяно се съпротивляват на членството в Алианса.
Александър Жилин
Във времената на противостояние между Нато и Варшавския договор, членството в Северно-атлантическия алианс беше почти невъзможно. Получаването на статут предполагаше наличието на редица обезателни условия, като едно от ключовите такива- отсъствието на териториални претенции и конфликти в страната, претендираща за членство. Така ча, всички желаещи се композираха на дълга опашка, която не помръдваше.
Днес всичко е различно: военнно-политическия блок насила вкарва в редиците си когото му падне. При това без да се интересува, съответстват ли тези страни на изискванията на устава на военния блок или не.
Всъщност, днес въобще няма никакви критерии по приемането на нови членове. Единственото, от което се ръководи Вашингтон е целесъобразността.
Един от последните примери за това е случаят с Черна Гора. Изведнъж Брюксел започна да дърпа страната за влизане в блока. Страната не се отличава например с някакъв сериозен военен потенциал, или с добре развита икономика. Тоест, откровенно дотационен за Нато обект. Освен това, народът е категорично против членството, и на пръв поглед, за какво й е на такава огромна организация, такъв баласт?
За да се отговори на този въпрос трябва да се вникне в същността на трансформацията на Северно-атлантическия алианс. След разпадането на Варшавския договор и Съветския Съюз, Нато започна стремително да се разширява на Изток към руските граници, приемайки на килограм страните от бившия социалистически лагер. Или, страните плебеи по терминологията на Вашингтон. И именно в този период Нато се обособи на две категории страни: първа и втора…
Полша, България, Румъния, Латвия, Литва, Естония и т.н.- страни-плебеи, чиято национално сигурност въобще не вълнува Брюксел. Нали никой няма да се наеме да твърди, че в случай на военен конфликт с Русия например с Литва, страните в Нато от първа категория ще започнат да воюват.
След разпадането на СССР източноевропейските страни се приемаха в алианса с една единствена цел: максимално приближаване до руските граници, и разполагане на териториите им въоръжаване, за съкращаване на времето на ракетите към руските стратегически обекти. И като цяло тази цел е постигната.
А какво сега толкова тревожи Нато, че са му притрябвали изведнъж Черна Гора, Грузия и други треторазрядни участници? Ето какво- Русия за последната година и половина успя да демонстрира успешно военния си потенциал. Първо в хода на многочислени мащабни учения, след което и в реална бойна обстановка в Сирия.
Зашеметяващите удари с крилати ракети по море, въздух, земя, показаха, че Русия разполага включително и с мощни неядрени сили.
И плътното приближаване на Нато към руските граници, породи необходимостта за известни промени в руската военна доктрина. В случай, на реална военна опасност за Русия, страната е в правото си да нанесе изпреварваща атака по врага. А това вече си е сериозно.
И веднага след това изменение в руската военна доктрина, Брюксел започна бързо да формира пърата линия за атаки от страните-плебеи. Как? Напомпвайки тези страни с бронетехника, армейски подразделения,( на Полша въобще пък й беше предложено да разположи на територията си ядрени оръжия, което би я превърнало в мишена за руските бойни глави.)
Трябва да се отбележи, че танковете, бронетранспортьори и всякаква друга техника се мести на изток от страните от първа категория- Германия например, тоест на практика се получава, че главните страни в алианса се крият зад гърба на потенциалните страни-самоубийци.
И придърпвайки Черна Гора към редовете си, въпреки мнението на народа, Нато просто добавя поредната цел за руските ракети. И следващата такава цел е Грузия, с Азърбайджан работата е в ход.
Разбират ли ръководителите на страните-плебеи, че фактически превръщат народите си в смъртници, в случай на война ли? Да, разбират. Но са си получили и 30-те сребърника за измяната. Освен това, и гаранции, че в нужния момент специалните сили на алианса ( нещо като сили за извънредни ситуации), ще имат грижата за евакуацията на ръководителите на страните-плебеи, а за народите никой не го е грижа.
Експертът напомня и за Садаам Хюсейн, който имаше всички гаранции от Вашингтон, и беше в особено добри отношения със САЩ, но въпреки всичко беше позорно обесен. Тоест, употребените и готови на предателство винаги имат подобна съдба, САЩ замитат следите си, при достижение на целите си. Нямат приятели.
Българска редакция News Front.