На 12 декември в Сирия, в района Аз-Захра в град Хомс избухна във въздуха автомобил, пълен с взривни вещества. Според друга версия се е взривил камикадзе.
Загиналите и ранените са извозени още в първите минути след взрива.
Обстановката в района е като след авиоудар.
Фасадата на сградата е срината, домът срещу взривената кола е пострадал силно. Избити са всички стъкла, рамките на прозорците са избити, вратите, ролетните врати на магазините – също. Автомобилите, които са били до епицентъра на взрива са изхвърлени на отсрещната страна на улицата.
Виждат се парчета от автомобил, само дъното. Автомобилът на терористите е бил пълен с гвоздеи. Класика в жанра.
От автомобила на терористите е останало само парче от двигателя. Върху него лежи парче човешко месо.
Пожарните заливат околността – против пожар. Сградата гори. Улицата е засипана с тухли и други строителни остатъци.
Водата и слънцето са издигнали дъга над трагедията.
Вътре във взривената сграда, независимо от пожара и дима, работят спасители и доброволци.
Терористите са взривили автомобила в момент, когато се е разтоварвала кола с газови бутилки. В Сирия няма централен газопровод, но има много газови станции. Всяка сутрин пристига машина с газови бутилки и заменят празни за пълни. Така се случило и на 12 декември в 10.30 часа.
Вътре в сградата е пълно със спасители. Димът реже очите. Обикновени хора помагат на спасителите. Ето един мъж в скъпо велурено сако. Той разчиства, мести камъни, всякакви остатъци…Сега всичко е общо пространство, виждат се дивани, остатъци от абажури, телевизори…
По остатъците от дома бродят собствениците му. Ходят като живи мъртъвци. Буквално на 10 метра от тях под горящия бетон измъкват човек, заливат го с вода. Работят бързо.
Неочаквано хората се оживяват, започват да викат. Някой бяга с носилка. Хората започват да работят с утроени усилия. Енергично встрани летят бетонните блокове, размятат се лопати, виждат се изранени до кръв ръце, които вдигат бетонна колона.
Изпод нея измъкват побеляла жена. Главата й е силно ранена, очите й са се превърнали в две големи сини рани. Слагат бабата на носилката, но тя се опитва да стане.
Бягат с носилката.
Бързат към Червения Полумесец и Бърза помощ.
А слънцето и водата си правят в небето дъга.
Войната продължава.
От мястото на събитието Роман Сапонков
Превод и редакция Петя Паликрушева
News Front България