Още преди да е дошъл, дипломатът
заяви съвсем недипломатично:
Агресивна борба с руската пропаганда в България обеща да води бъдещият посланик на САЩ Ерик Сет Рубин пред Комисията по външните работи в Сената. Той намекна, че определени групи и медии в България получавали финансови стимули, за да поддържат тезата, че страната трябва да изостави евроатлантическите ценности и да се върне на естетвеното си място — близо до Русия.
«Мнозинството в парламента и сред народа обаче са наши съюзници», изтъкна Рубин пред комисията.
Ако някой се чувства озадачен от
военното комюнике на Рубин, да
припомня
Важни дати от най-новата ни история:
1991 г. — Република България официално и доброволно губи своят Парламентарен (законодателен) суверенитет чрез приемането на последната Конституция и особено на чл.5, ал.4, в която се изрично се казва, че приеманите закони от Парламента на Република България нямат никаква стойност, защото парламентарния ни живот се диктува от един аморфен субект наречен “международно право”, в който работят неизвестни чиновници, назначени от неизвестно кой и съответно работещи за интереса на този, който им плаща заплатата.
1997 г. — Република България официално и доброволно със закон губи своят финансов суверенитет и подарява на МВФ и Световната банка властта да се разпореждат с финансовият ни ресурс и финансовите ни институции (воглаве с БНБ, която от този момент е българска само по регистрация, но не и по собственост, същото става и с Банков надзор и т.н.) както намерят за добре съобразно нуждите на техният собствен интерес.
1999 г. — Република България губи своят реален енергиен суверенитет с подаряването на двете най-големи енергийни мощности в България, за да се смени методиката на работата в енергийният сектор и да се балансира в енергийният микс евтиният ток от АЕЦ Козлодуй с две основни цели — първо: поради изкуствено завишените цени Република България да се самоизключи от позицията на износител на ток и на нейно място да влезнат други оператори и второ: енергийно-финансов рекет на населението на България, който да доведе масова затрудненост и невъзможност за обслужването на сметките си за ток, а оттам произтичат още десетки и дори стотици негативни последствия за населението.
2004 г. — Република България губи доброволно своя военен суверенитет, подарявайки доброволно цялата военна власт в страната, а и плюс цялото въоръжение и личен състав на безименни чиновници в чужбина, които са назначени да защитават интересите на този, който ги е назначил, но за наша сметка. Българската армия на практика спря да съществува, а военният ни бюджет служи главно за поддържане на няколко безлични подразделения, които биват командировани за разни военни мисии в качеството си на подизпълнители и под-подизпълнители на чуждестранни ЧВК (частни военни компании). Патриотизмът в БА си отиде (според мен) безвъзвратно.
2007 г. — Република България официално губи своят институционален суверенитет, подарявайки цялата изпълнителна власт в ръцете на безименни чиновници от чужбина, които никой не е издигал с избори, а са назначени от този, чиито интереси трябва да защитава.
Защо говоря за суверенитет?
Я да видим как се тълкува това понятие —
“Българският тълковен речник го дефинира като:
1. Право на върховна власт;
2. Вътрешна и външна независимост на държавата.
Терминологичният юридически речник определя суверенитета като върховенство и независимост на държавната власт, нейно най-важно качество, характеризиращо политико-правната и същност.
В суверенитета се включват 2 основни понятия:
1) държавен суверенитет — върховенство на държавната власт вътре в страната, нейната пълна самостоятелност и независимост от властта на други държави;
2) народен суверенитет — пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата.”
Какво следва от това?
Първо — виждате ли днес отнякъде да се подава понятието “Българска държавност” и “Българска държава” въобще?
Второ — когато се задават избори и разни политици започнат да ви говорят и обещават звезди от небето — погледнете този списък и преценете — иска ли някой (и въобще разрешават ли му) да се бори за възстановяване поне частично на суверенитета на България или не. Ако не се засягат гореописаните обстоятелства е ясно, че вие избирате не кой да промени статуквото, а кой бизнесклуб от статуквото да краде по-интензивно в изпълнението на доктрината, спусната му от неговите господари (тези, които на практика днес са собственици на суверенитета ни)
Ако все по-често се питате “Защо каквото и да се прави в България нищо не се получава?” — стремете се да поглеждате обстоятелствата по-отвисоко и по-отстрани, за да видите цялата картинка, а не фрагментите, които ви налагат чрез медиите. А и ако главата ви си е на мястото — сами ще си отворите очите и ще бъдете горд с това.
Пример — т.нар. Фалит на КТБ и лансирането на Пеевски и Василев като двама главни виновника за това. Погледнете какво пише за 1997г и сами бързо ще разберете колко е несъстоятелно това, което ви бомбардира от медиите…
Юлиян Димитров
…
Толкова. Всичко е прието с вишегласие,
подпечатано, прошнуровано.
Толкова. Всичко е прието с вишегласие,
подпечатано, прошнуровано.
Всъщност, остава ни само да се радваме,
че пристигащият е все още губернатор,
а не валия.
Ама и това ще стане.